Туристи от ТД "Осогово" с маршрути из Карпатите

ТД „ Осогово“ успешно реализира дейностите си от годишния план. Група туристи от дружеството и техни и приятели от Дупница, Перник, София и ПСК „Руен" в Крива Паланка (Македония) изживяха шестдневно приключение в Румъния през втората половина на месец юли 2015 година. За всичко това  разказва Георги Георгиев от ТД "Осогово" – Кюстендил.

"Изкачването на може би най-красивия връх в Карпатите Негою (2535 м.н.в.) - втори по височина в северната ни съседка, както и културно-историческата обиколка на топ дестинациите в страната превърнаха в истинска приказка престоя на всички в Румъния. От първоначалните планове отпадна единствено първенецът на Карпатите Молдовяну (2544 м.н.в.) заради лоша метеорологична прогноза, но за сметка на върха се отдели повече време на град Сибиу - културна столица на Европа за 2007 година.

След близо 650-километрово изморително пътуване първата туристическа точка за цялата група в края на първия ден бе старият център на град Сибиу, предлагащ късче от духа на Средновековна Европа в периода 15 - 17 век. Градът се намира е историко-географската област Трансилвания, обхващаща северозападната част на Румъния. Населена е с румънци, немци, унгарци и други етнически групи, а в миналото и с българи. Дълго време е принадлежала към Австро-Унгарската империя, което дава отражение на архитектурата не само на Сибиу, но и в останалите селища в областта. Сибиу е основан от германски заселници и е известен още и като Херманщат. За Сибиу немският език е като втори официален след румънският. В този град се намира първият железен мост, построен в Румъния през 1859 година, известен като Мостът на лъжците. В Сибиу се появява първата в страната аптека, първото училище, първата болница, първият театър, първият зоопарк, първата отпечатана книга на румънски език. След края на обиколката в стария център на Сибиу последва вечеря с песни и танци под съпровода на водача Любомир Младенов.

На вторият ден се отправихме към един от най - екзотичните пътища в света - Трансфъгъраш, любимо място на рокерите от цял свят. От гордостта на румънския туризъм - ледниковото езеро Бъля (2040 м.н.в.), всички тръгнаха към връх Негою (2535 м.н.в.), като по-голяма част от групата успя да го покори. Върхът се намира във Фъгърашките планини - най-високата част от Южните Карпати и най-високата планина в Румъния. Изкачването му може да бъде описано накратко като „през девет планини в десета". Точно така почувстваха предизвикателството всички, достигнали крайната точка след изтощителен преход, продължил около 5-6 часа само до върха.

След изкачването на билото маршрута премина край езерото Калтун и връх Леспези (2522 м.н.в.), а след това преминава през „Дяволския проход" (Strunga Doamnei Dracului) и достига до връх Негою. Връщането отне още около 5 часа. Краткотрайният валеж направи скалите хлъзгави на места и затрудни допълнително изкачилите върха участници. Имаше и други българи, които извървяха заедно с нас трудния преход до върха.

След изморителното изкачване на Негою, излелият се проливен дъжд в края на деня и лошата метеорологична прогноза за следващия ден в планината се взе решение да отпадне прехода до първенеца на Румъния Молдовяну. И така, групата отдели повече време на град Сибиу. На път за там автобусът спря до лятната резиденция Самуел фон Брукентал в Авриг - бароков замък, обграден от градина с елементи от английски парк. Това е единствената барокова градина в Румъния и е защитен паметник на културата. Самуел фон Брукентал (1721-1803) е един от първите губернатори и една от най-важните личности на Седмоградска Саксония, както е наричана още областта Трансилвания.

Третата вечер предложи още много песни и хора за доброто настроение до малките часове на нощта. На сутринта културно-историческата обиколка продължи с посещение на популярният замък Бран, който се издига на висок хълм до едноименното градче и е известен с граф Дракула (Влад Цепеш) - тираничния вампир, който живял в него. Едноименният герой на ирландския писател Брам Стокър донася голяма известност на реалната личност княз Влад Цепеш. Той всъщност не е живял там, а само е използвал тъмниците на двореца по времето битките срещу османските завоеватели на Трансилвания. Замъкът е превърнат в музей, в който може да се видят експонати, оставени като наследство от румънската кралица Мария, използвала палата за своя резиденция.

След Бран групата се отправи към крепостта Ръшнов над едноименния град. Тя е от 13 век и е строена от рицарите тамплиери. Построена е за защита на местното население и околните села при нападения от татари и турци през годините. През 1623-1640 година в пределите на крепостта е изкопан кладенец, дълбок 146 метра. Местна легенда разказва, че кладенецът е изкопан от двама турски пленници, освободени за награда.

Следващата спирка от приключението бе град Брашов, сгушен в полите на южните Карпати на около 160 км от столицата Букурещ и блестящ с готическа, барокова и възрожденска архитектура. От 1950 до 1960 година, по време на част от комунистическия период в Румъния, градът носи името на съветския сатрап Йосиф Сталин - Сталинград. Част от групата се качи с лифт на планината Тампа, откъдето се разкри невероятна панорамна гледка към града. Други пък посетиха Черната църква (Biserica Neagra) - най-голямата готическа църква в Румъния. Името на църквата идва от почернените от голям пожар през 1689 година стени. В камбанарията й се намира камбана с тегло шест тона, която е най-тежката в Румъния. В Брашов е написан и „Рибният буквар" на Петър Берон.

Петият ден от пътешествието включваше посещение на най-популярния румънски курортен град Синая, където ни чакаше лицензираната екскурзоводка Богдана, предоставила на групата изключително полезна информация за всички забележителности до напускането на Румъния. Въздухът в Синая има изключително благоприятно въздействие върху човешкия организъм, а няколкото минерални извора в околностите привличат туристите с лековитата си вода. Курортът възниква около създадения в края на 17 век манастир Синая и така получава името си. Идеята за манастира хрумва на княз Михаил Кантакузин след поклонническото му пътешествие до планината Синай в Египет. Красивият регион привлича вниманието на краля на Румъния Карой I от фамилия Хохенцолерн. Той построява през 1883 година замъка Пелеш като лятна резиденция на кралския род и по този начин Синая се превръща в любимо лятно убежище за цялата румънска аристокрация. Замъкът е кръстен на течащата наблизо река и се смята за един от най-красивите и най-добре запазени в Европа. Опашката от туристи за посещението му е наистина огромна, а тълпите от хора запълват и алеите в парка около замъка.

В следобедните часове автобусът се отправи към столицата Букурещ, наричана малкия Париж от повечето европейци. През града преминава река Дъмбовица. В северната част на града бе посетен музеят на селото, в който са разположени 340 стари къщи, пренесени от различни краища на страната. Такъв и дори доста по-голям музей има разположен и край Сибиу. Тези музеи са сравнявани с "Етъра" в България, но пък са в значително по-големи размери. След музея на селото последва автобусна обиколка на Букурещ с поредната доза изчерпателна информация от Богдана за всяка от по-известните сгради в града, сред които и втората по големина (след Пентагонa в САЩ) административна сграда в света - Палата на парламента на Румъния.

След вечерята в хотела част от групата отиде до центъра на града и направи снимки на осветената вече сграда на парламента и булевард Унири (б.р. в превод на български Съединение), наподобяващ изключително много на Шан-з-Елизе в Париж, но с множество фонтани по средата, осветени в цветовете на румънското знаме.

В последния ден от пътуването групата разгледа стария град на Букурещ и патриаршеската църква в центъра на града. В нея се намират мощите на свети Димитър Басарбовски, който е покровител на града. Роден е в българското село Басарбово, което се намира на около 7 км южно от град Русе. Накрая удовлетворени от всичко и от богатата информация за туристическите забележителности всички се сбогуваха с екскурзоводката Богдана, останала да чака друга група от България.

Автобусът потегли към Дунав мост и не след дълго време се завърна в родината под звуците на „Моя страна, моя България" на незабравимия Емил Димитров. Предстояха още часове път на територията на България, но всички благодариха на шофьора Емо, без който дистанцията от около 2000 км по време на пътуването би била по-трудно преодолима, на Любомир Младенов-водачът и Силвия Михова-секретар на дружеството за чудесната организация. Всички се прибраха удовлетворени по домовете си, заредени и с положителни емоции и готови за други бъдещи приключения".