По успешно реализираният проект „Зелена директна линия“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., представител на туристическото дружество, ученици от 5 ОУ „Хр. Ботев“, Природоматематическа гимназия „Проф. Ем. Иванов“, 1 ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и Езиковата гимназия, педагози от 5-то и 1-во ОУ – гр. Кюстендил посетиха водопада при Полска Скакавица. Бяха поканени и експертите – Ирина Герасимова – ботаник и Росен Мирчев – ботаник и Росен Мирчев – зоолог. Водопадът е ...
„Къде да отидем?”, „Кои са забележителностите, какво си заслужава да посетим в Кюстендил?” – това са най- често задаваните въпроси на гостите ни в Кюстендил.
Днешният Кюстендил, с древното име Пауталия и средновековното Велбъжд, е място с двехилядна история и с две хилядна непрекъсната градска традиция. Възникнал и развил се край топлите минерални извори, върху плодородна земя, пресичана от реки и важни пътни артерии. От хилядолетната история до нас са стигнали ценни паметници, които като важни знаци на епохата носят посланията на предците ни. Вървейки по улиците на Кюстендил, потънали в сянката на вековни дървета, човек получава усещането за невероятно пътуване в историята. Ще станете свидетели на провеждащи се археологически проучвания, които изваждат от миналото забравени истини за „Вечния град”. Ще добиете представа за блясъка и великолепието на антична Пауталия с крепостните стени, с откритите високохудожествени мозайки, зидове на представителни сгради, базилики, широки улици с отлично запазена каменна настилка. Античните терми от II-III в. в центъра на града са част от втория по големина Асклепион в рамките на Римската империя. Днес можете да разгледате останките на този култов и здравен център със залите за лечение и отдих, басейните с топла минерална вода, палестрите за гимнастика, одеоните, стадиона, светилищата по хълма „Хисарлъка“. В непосредсвена близост до античните терми се издига отлично запазената Пиркова кула от ХIV-XV в., джамията „Фетих Мехмед” и „Ахмед бей”, Дервиш, Алай и Чифте бани, възрожденското училище, християнските храмове „Успение Богородично”,”Св. Димитър” и „Св. Мина”. Потопени в атмосферата на отминали събития, предстои ви още ...
След продължително изчакване на идеалните за перфектна видимост условия, на 13 декември 2014 г. се отправих отново за нощувка на първенеца на Осогово, вр. Руен (2250 m) с надеждата пак да видя Олимп...
Пътеписа разказва за Колош планина с нейния едноименен връх.Тя е дял на Конявската планина, чийто първенец е Виден. Колкото и малка да е тя, си има прекрасна природа и местните жители на планинските села в подножието й си я уважават и се разхождат из нея. Достъпна е, не е стръмна, почти може да се обходи за ден. Ако все пак му се хареса на човек, би могъл да направи компромис и да реши да остане на хижа „Момин кладенец” или ловна хижа „Ведрица”. Съвсем малко по-нагоре сред буковата гора се извисява връх Колош – 1315 м. Името на върха идва от хайдут Колуш, който се е укривал по тези места. Върхът е обзорен и предлага на туристите незабравими панорами към първенеца на Конявската планина Виден, 1487 м. На север пък се вижда Голо бърдо с неговите ридове; на изток Витоша и нейният Черни връх; на юг са красивите очертания на Рила; близо до Струмската котловина острите като игли върхове на Пирин; а на югозапад се издига Осоговската планина с връх Руен – 2251 м. Ако се окажеш там при ясно време, имаш прекрасната възможност да се наслаждаваш безкрай.
Пътеписа разказва за нашата планина Осогово с различни очи.
Благодарение на проекта ”Зелена директна линия”, в който се включихме като представители на нашето училище, видяхме нашата планина Осогово с различни очи.
Впечатлихме се от красотата на девствената природа и нейната невероятна красота. Спокойствието и уюта на гората ни плениха завинаги. Някак рзлично се почувствахме докато откривахме нови и нови гледки. Не сме очаквали ,че тази планина ще ни остави без дъх.
Колко много научихме за природата-защитените територии и неповторимите флора и фауна. Всеки нов маршрут, по който поемаше групата, ни караше да се чувстваме като откриватели. Безкрайно се впечатлихме не само от природата, но и от хората, които ни я разкриха. Някак непринудено и естествено започнахме нови приятелства. Времето прекарано с тези хора ни обогати емоционално.
Уроците, които получихме ще останат завинаги, емоциите-незабравими, а приятелствата-истински.
Пътеписа разказва за "Седемте рилски езера" в “Национален парк Рила”.
Много обичам морето. Събличаш дрехите и грижите, мяташ кърпата на пясъка и си флиртуваш на воля със слънцето – ти му се усмихваш, то те гали, а като ти омръзне – цоп във водата. Плацикаш се и рай – и за душата, и за тялото.
Така се случи, обаче, че преди десетина години, ме поведоха по планините. Да, не съм сгрешила глагола – поведоха ме. Защото през всичкото ми съзнателно време из горите съм обикаляла само с кола. Поведоха ме и от тогава не съм спирала. А вече и аз водя и за това време до днес съм “навъртяла” с крака стотици часове по гори и планини и ви уверявам, че всеки миг си заслужава. С подходяща екипировка, с подходящи хора, в подходящо време – планината винаги е готова да те посрещне, да поговори с теб и ако си достатъчно искрен и почтен към нея – всеки път да те затрупа с тонове красота от себе си, та едва прибрал се в града, в главата ти да се въртят и чертаят планове за следваща среща.
Наскоро, в една събота, празнувайки рожден ден, някой от компанията подхвърли, че никога не е ходил на седемте рилски езера. До след двайсетина минути, оформили група от 18 души / 9 “стари пушки” и 9 новобранци/, вече уточнявахме часа и мястото на тръгване. В неделя, в 8.40 сутринта, колите са вече “на гараж” край “Зелени преслап” в местността Паничище и сме готови да поемем нагоре. Задължително се снимаме на тръгване под табелата “Национален парк Рила” /в края ще ви кажа защо/.
Есента преваля, горещите дни за тази година отдавна останаха назад, а напоследък и снежинките отново започват своето нашествие. Тези от нас, които не са надеждно екипирани за зимната планина, обикновено ограничават за няколко месеца ходенията си там. На дневен ред в този период обаче, излизат някои местенца, които поради малката си височина, безводието и порядъчното количество камънак, така или иначе не са най-удачният избор за разходка през месеците без буквата "р" в името. Освен ако не сме решили да проверим дали системата ни за терморегулиране функционира безупречно...
Конявската планина е един от многобройните масиви в Западна България, които сред плетеницата от била и котловини, предлагат някои чудни варианти за "извънлетни" забавления. В нейните пазви, недалеч от село Раждавица, се крие едно кътче, което доскоро сполучливо носеше етикета "непознато", но напоследък все по-често започва да изскача от този или онзи туристически пътеводител. Въпреки последните думи, ако търсите място, което да е интересно, тихо, безлюдно и до голяма степен да е синоним на "пущинак" - долината на река Шегава е избор, който си заслужава!
