Магията на Славянка

През първите почивни дни на месец септември на 2015 година - есента е в своята сила и мощ. Групата по туризъм към  Туристическо дружество „Осогово” този път избра дебрите на малко известната планина Славянка.        

 Славянка е малка по площ планина, издигаща се на границата с Гърция, на юг от Пирин. До 1954 г. се е казвала Али ботуш. През 30-те години е имало предложение да бъде преименувана на Китка планина. Най-високият връх е Гоцев връх (2212м), който се издига на българо-гръцката граница. Планината е свързана с Пирин чрез Парилската седловина, а също така и с планините Стъргач, Черна гора и Сенегалската планина. При хубаво и ясно време се виждат 22 планини, включително и домът на гръцките богове „Олимп“. Планината Славянка е описана в произведениет о „Хайдушки копнения“ на поета-революционер Пейо Яворов. Тя е давала закрила и е била едно от любимите места на Гоце Делчев, дядо Илия Кърчовалията, Йонко Вапцаров, Яне Сандански, Атанас Тошовалията, както и на много други свои незабравими герои. Много легенди  и истории сподели от сърце атрактивният управител на хижа „Извора“ – бай Тошо, където беше и нашата нощувка.
 

Първият ден нашата група посети село Голешово. Селото се оказа приятна изненада за всички ни. Очаквахме да видим обикновено българско село, с малки нови и грозни къщи. А сякаш се върнахме с  100 години назад. Всички къщи около нас бяха стари, големи, с интересна възрожденска архитектура. За съжаление много от тях явно са необитаеми. А дори и тези, в които все още живеят хора, постепенно се рушат. Между къщите има малки зеленчукови градинки, а над тях се вият асми. В съботната привечер централната улица беше доста оживена. Възрастни хора седяха на пейки пред къщите и разговаряха. Имаше и няколко деца, явно на гости при баби и дядовци за ваканцията.

Разхождахме се из селото и гледахме къщите, които някога гордо са се издигали, пълни с хора. А сега се рушат. Ако се намери човек, който реши да инвестира полезно парите си, това неизвестно селце би върнало старият си блясък и би привличало много туристи. Китното селце, има много богата история и предлага спиращи дъха природни забележителности. Има данни, че на територията на селището е имало живот още през новокаменната епоха. Хаджисимеоновата плевня също е сред историческите забележителности, които заслужават вниманието ви.

Точно там ненадминатият поет и революционер Пейо Яворов и последователите му се сражават с турския аскер.
В центъра на Голешово е издигнат паметник в чест на  Стойо Хаджиев, верен другар на Яне Сандански. Той участва в македоно-одринското освободително движение, оставяйки следа в сърцата на местното население. В пещерата Капе пък са се крили четниците на Гоце Делчев.
      

Вторият ден от нашата програме бе изкачването на Гоцев връх. Ако някой ви каже, че пътят до Гоцев връх е труден-повярвайте му. Но всяка крачка до върха си заслужава.
За Славянка сполучливо можем да поставим етикета "непознато", но напоследък все по-често започва да изскача от този или онзи туристически пътеводител. Въпреки последните думи, ако търсите място, което да е интересно, тихо, безлюдно и до голяма степен да е синоним на „широта“ – то дебрите на Славянка е избор, който си заслужава!
     

Пътеката към върха минава през вековна гора от черна мура, след което се излиза в алпийския пояс на Славянка. За разлика от Рила и Пирин, на Славянка не расте клек.
     След стръмното изкачване през гората продължихме сред поляни и отделни дървета. Вече виждахме Гоцев връх. Времето ставаше все по-лошо,  духаше студен вятър. За малко заваля дъжд. На запад се виждаха Родопите, но долината на Места беше покрита от облаци. И на север времето не беше по-добро. Върховете на Южен Пирин се издигаха над облаците. Ходехме бавно, радвахме се на върховете, които гледахме. Поляните бяха покрити с нацъфтели цветя.  Наближихме Сухото езеро и пред нас се показа Шабран.

Не посмяхме да рискуваме и да качим Шабран. Продължихме към Гоцев връх. На върха има две пирамиди - българска, на която е написана височината, и гръцка, с бяло-синьото знаме.  Хубаво беше да видим тези гледки, защото наистина остават за цял живот. Стояхме на върха, снимахме и решихме, че е време да слизаме и нарамихме отново раниците. Слизането надолу беше още по-трудничко. Слизахме бързо, но разстоянието ни се виждаше доста голямо. По пътя надолу снимахме много цветя, повечето от които бяха ендемити. Стигнали при отправната ни точка - х. Извора /бивша застава/,  изпихме по 1 чай, биричка и потеглихме.

Обръщайки се назад видяхме за последно Славянка, която се извисяваше високо в небесата. Магията е голяма и ние ще се върнем пак там, защото наистина тя остави страхотни спомени в сърцата ни  - това бе извода от посещението на  туристите от ТД “Осогово“ гр. Кюстендил.
Автор:Силвия Михова – секретар на ТД“Осогово“ Кюстендил