Из планината Рудини

“Изкачете планините и извлечете най-доброто от тях. Спокойствието на природата ще се влее във вас, както слънчевата светлина се влива в дърветата. Ветровете ще ви облеят със свежест, а бурите – с енергия, докато грижите отлитат подобно на есенни листа”, Джон Мюр

      Малцина са хората, успели да предадат с толкова малко думи чистата есенция на изживяването сред природата, в планината, далече от хората и ежедневието. Там, където светът се връща към първичната си същност и тупти в естествения си ритъм. Където музиката не е в ушите, а в клоните на дърветата, а сюжетите преливат един в друг с абсолютна празнота, но изпълнени от съдържание. Падащо листо, стъпки от животно, внезапно изсипал се дъжд. Излизайки от града, навлизайки дълбоко в дебрите на планината перспективата се изчиства. И заобиколен от хиляди шумове, се движиш в пълна тишина. Няма значение коя ще е планината - Рила, Пирин, Родопите. Важно е само – планината.
       И ето, ние туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил решени да избегнем тълпите, търсейки най-закътаните кътчета на родината ни се озовахме в село Сиришник. На центъра на селото при паметника ни очакваше вече нашата водачка – Ванчето. Идеята ни беше изкачването на най-високият връх на планината Рудини, връх Сирищнишка Рудина (1172,1 м) и посещение на Гигински манастир. Екопътеката е с дължина близо 10 км. Слънцето е все още приятно топло, денят е сравнително дълъг, а есента е запазила най-красивите си цветове за онези, осмелили се да я потърсят.

     По пътят ни има изграден заслон и дървен кръст. Само на около 100-на метра от него се намира и върха. През 2015 г. е поставен пилон с българското знаме,  пейка и масичка. От върхът се открива невероятна гледка към повече от девет съседни планини- Черна гора, Витоша, Верила, Голо бърдо, Рила, Пирин, Конявската, Земенската и Пенкьовската, язовир Пчелина и др. Заради ловците пропуснахме хижа „Джамен“. След кратка фотопауза на върха пътеката преминава през скалата Бигор, която е във формата на око. В окото на бигора туристите поставиха по едно камъче, за да се сътвори уникална земна мозайка, според указанията от табелата. По стръмни стълбички се спуснахме при параклиса „Летни свети Никола“. До него има изворче със светена вода, където направихме кратка пауза. По цялото трасе има изградени кътове за отдих, пейки за почивки, атракции.

      Следващата ни отбивка бе Църногорския манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян", разположен в подножието на вр. Китка (1118 м н.в.), в планина Черна гора. Манастирът се намира на около 4-5 км югоизточно от село Гигинци. Манастирът датира от XI-XII век. За разлика от почти всички манастири по българските земи, Гигинският манастир е продължил да функционират и след османското нашествие до средата на XVIII век, когато е опожарен от турците. В началото на XIX век е построен наново на сегашното си място, заради лековитият извор (аязмото). Един от големите благодетели на манастира е Алекси Стефанов от с. Гигинци, който дава много средства за уреждане на светата обител и се грижи за увеличаването на нейните имоти. В манастирската черква има ктиторски портрет на дарителя. Понастоящем манастирът е напълно обновен с постоянно действащо мъжко братство.

       „Днешният ни ден беше истинска приказка“ - споделиха туристите.

Но всяка приказка си има и своя край.  Пътят ни към Кюстендил следваше покрай познатите ни планини, чукари, реки и тунели, мостове и пропасти. Не чувстваме. Видяното някак се плъзга пред нас, докосва ни почти неуловимо, ефирно и отминава. Всичко се изнизва като на кинолента. Липсват ни разтърсващото усещане, изригващата емоция, поглъщащото преживяване на видяното.

Силвия Михова-секретар на ТД”Осогово” гр. Кюстендил