Туристите от ТД "Осогово" в Родопа планина

Туристите от ТД "Осогово"- Кюстендил се насладиха на разходка из Родопа планина. Ето какво разказват те за това си преживяване:

"Който се е разходил из България, се е уверил, че страната ни е красива. Но който е видял Родопите, е сигурен: България е неземно красива! Вековни гори, чист въздух и бистри като сълза извори са само част от пейзажа, на който се наситиха сетивата ни на екскурзионното ни летуване в Родопите, организирано от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил. Прогнозата за времето беше, че пет дни ще вали, но това не ни отказа. Както казва нашата фотографка Наталия Каменова: „ В мъглата снимките са най-хубави!“ От 24 до 28 май ние посетихме: Ситовски надпис, с. Ситово, с. Лилково, хижа Персенк, връх Малък Персенк, хижа Скалните мостове, Чудните мостове, хижа Кабата, връх Цирикова черква, скален феномен Костен камък, водопада Скакалото, с. Орехово, водопад Сливодолското падало и Бачковския манастир.

За село Ситово каквото и да се каже, все ще е малко.То е скрило в себе си легенди и хилядолетни тайни, които до ден днешен остават неразкрити. Едва на 30 км от град Пловдив, а вече всичко наоколо е различно - въздухът, настроението, мисленето ни. Сгушено в полите на Родопите сред боровете село Ситово е успяло да запази духа си почти непокътнат в годините. Времето сякаш е спряло, завладяват ни тишина, спокойствие, красота, кристален въздух и песента на птиците…

Първата ни спирка беше Ситовския надпис преди селото. Тайна криеща в себе си история на над 5000 години. Самият надпис до ден днешен е неразчетен. Открит през 1928 година, той все още си остава загадка за хилядите любопитни умове. Знае се, че е рунообразен и в непосредствена близост до него има образа на Богинята майка и пясъчен часовник... И ето от тук започват "теориите на вероятностите". За едни този надпис е тайна за отключване вратата между световете, за други той е направен от хората преди повече от 4 хил. г. преди Новата ера.
За лечебното аязмо, намиращо се на най-високата точка на село Ситово, близо до последните къщи местните хора ни разказаха, че самата баба Ванга е пращала стотици страдащи хора, за да се излекуват тук. Според различни изследвания на водата се доказва, че лекува кожни проблеми, тъй като е с по-висока радиоактивност и е много чиста и пивка.

Ако искаш да поемеш от мъдростта на едно място, трябва да се окъпеш във водите му и да преспиш там. Ние изберахме село Лилково. Именно там беше нашата нощувка. Бившото училище сега е превърнато в луксозен хотелски комплекс „Росица“. Типичните калдъръмени улички, запазили вида си от преди два века, старите къщи, покрити с тикли, песента на птиците, превръщат селото в идеалното място за мечтаната спокойна и одухотворяваща почивка. Къщите са така разпръснати стъпаловидно, че сякаш се състезават коя от тях да бъде по – нависоко. Родопа планина ни обгръща отвсякъде с неповторимата си природа и чистия въздух, а жителите на селото ни посрещат с широка усмивка и широки обятия, радвайки се да видят непознати лица.

Старото име на село Лилково е Демерджикьой, което на турски означава „желязно село“. Легендата разказва, че по времето на византийското господство в Родопите кръстосвал с дружина Лило войвода и в района на Лилково било неговото хайдушко сборище. Дружината му вардела керванските пътища и нападала търговците, които минавали от тук на път за Беломорието. Постепенно около Лило войвода и неговите хора се събрали и други непокорни на византийските власти и когато по тези места дошли българите, хората на Лило се установили за постоянно и новото селище било наречено на негово име.
След като запалихме по свещичка в каменната църква „Свети Архангел“, чийто градеж е започнал през лятото на 1858 г. групата ни се запъти към хижа Персенк. Там беше и следващата ни нощувка.
На следващият ден нашата разходка продължи по билото на планинския хребет Чернатица, вървейки по античния римски път, известен като Виа Егнация. Една част от групата се отклони, за да изкачи връх Малък Персенк (2074 м.), Той е втори по височина връх в Родопския дял Чернатица.
Другата група се отправи се към карстовата долина на река Еркюприя, където се намира скалният феномен – Чудните мостове. В миналото са представлявали една цяла пещера, но поради рушащото действие на речните реки, части от пещерата се срутват и така се образува сегашният вид на забележителността, напомнящ мостови съоръжения. Легендата за създаването на Чудните мостове разказва, че преди много години в село Забърдо незнайно откъде се появил змей, който започнал да опустошава стадата на местните пастири. Дълги години те страдали от набезите на злодея и един ден, най-накрая, измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (горящо вещество), запалили го и го изпратили срещу змея. Той го глътнал и в него бавно започнало да се разгаря огън. Обезумелият змейотчаяно се опитвал да избяга, но накрая се сгромолясал на земята и от удара се отворила голяма пролука. Когато костите му изгнили, на тяхно място се появили огромните сводести мостове, които днес са едни от природните чудеса на България.Едно райско местенце за отдих, за похапване на традиционните за този край питури, качамак, пататник, кисело мляко, клин и за спокойно съзерцание на зеленината наоколо. И всичко това озвучено от ромона на близката рекичка. Какъв по-добър завършек на един ден сред природата на божествената Родопа планина!

Четвъртият ни ден започна с пороен дъжд. Част от групата реши да отиде с транспорт до село Орехово, където имахме резервация за нощувка. Останалите се отправиха към хижа Кабата. Орехово е китно родопско селце, разположено амфитеатрално на левия стръмен бряг на река Орешица. Още с първите стъпки в селото човек разбира, че тук всичко е различно. Тук властват хармонията и добротата, a над къщите, величествено се издигат възвишенията на Родопите с вековните си иглолистни гори. Жителите на малкото селце – истински родопчани, с приветливи усмивки посрещат гостите си и изпълват душите ни с радост и надежда, че все пак някъде доброто все още съществува.
В района около Орехово има изобилие от природни забележителности. Крепостта Цирикова черква край село Орехово е паметник на културата с национално значение. Днес от някогашната крепост са останали само руини, които ясно говорят за съществуването й. Преданието разказва, че жителите на селото се скриват в нея от османските войски. Когато обсаждат крепостта, върху главите на завоевателите се изсипват запалени главни и вряла вода. След няколко дни свършва хлябът и водата. За бранителите на крепостта настават мигове на изпитание. Тогава мъжете започват да убиват жените и децата си, за да не попаднат живи в ръцете на турците. Най-сетне завоевателите нахлуват в крепостта и започват да извеждат заприличалите на скелети от глад и жажда последни защитници. Едни от тях приемат исляма, но повечето остават верни на честта и християнската вяра. От тази пропаст с вързани ръце и очи християните политат към бездната. Отдолу цяла седмица се чуват писъци – „цирикания“. На върха, на мястото на някогашната стара църква, сега е построен параклисът “Св. Дух”. В близост до село Орехово има няколко водопада, които са защитени природни обекти. Най-близо е водопадът в местността Дуплево, на запад от селото. Разположен е в скалния пролом на река Орешица над Орехово. Водите му се изливат живописно пред входа на пещерата “Голямата дупка”. Посетихме и водопада Скакалото, който е на 2 км на юг от Орехово.Този водопад тече много рядко и сега, дори при пролетното пълноводие, се срамуваше да се излее по-богато. Ha oĸoлo 3 ĸилометра южнo, в ĸaньoнa нa Koилoв дoл ce нaмиpa и cĸaлният фeнoмeн Kocтeн ĸaмъĸ – ĸoлocaлeн cĸaлeн мacив, пpиличaщ нa oгpoмнa cтeнa, нaд ĸoятo pacтe вeĸoвнa cмъpчoвa гopa. Toзи ecтecтвeн cĸaлeн фeнoмeн e oбявeн зa пpиpoднa зaбeлeжитeлнocт пpeз 1965 година. Tyĸ ce нaмиpa и тpeтият вoдoпaд, нapeчeн cъщo Kocтeн ĸaмъĸ. Boдитe мy пaдaт oт гoлямa cĸaлнa нишa c виcoчинa нa вoдния пaд 30 метра.
Освен красивата природа, едно от основните предимства на планината са нейните хора. Винаги готови да ти помогнат в труден момент, да те упътят и да те посрещнат не като гост, а като приятел. В това се убедихме след сърдечното ни посрещане в село Орехово. Леля Стефка от къща за гости „Рая“ ни предостави родопски носии. Под съпровода на гайдата, която си е наша запазена марка карнавала беше чудесен.
За последният ден си бяхме оставили да посетим Сливодолското падало – най-високият водопад в Родопите. Водопадът се намира в резерват „Червената стена“ и до него се стига по приятна горска пътечка по течението на река Сливов дол. На места водата е зеленикава, пада по отвесни мъхести скали. По пътя към водопада човек може да се наслади на множество каскади и малки водопади. Силиврякът, който расте по тези места внася приветливост в тази иначе страховита цепнатина.Уникално растение, запазило се повече от 10 000 години. Местните хора го наричат Орфеево цвете. Легендата разказва, че малкото растение с бледолилави цветове, изникнало от сълзите на митичния родопски певец Орфей, който безутешно скърбял по любимата си Евридика, изчезнала завинаги в подземния свят.
Екскурзионното ни летуване вече е към своя край. За перфектният му завършек ние избрахме Бачковският манастир. Той е един от най-древните на Балканския полуостров и втори по големина след Рилския манастир.
Тръгваме си с приповдигнато настроение, като отнасяме с нас частица от тази красота. Родопите са усещане. Емоция. Ако веднъж успееш да видиш красотата на тази планина, винаги ще се връщаш към нея. За нас Родопите са като уютен дом, който ни дава усещане за спокойствие, хармония и свобода."