В полите на Витоша

През красивите снежни дни на януари 2018 година туристи от ТД “Осогово” бяха на поход в планината Витоша. Маршрутът започва от Боянската черква. Там те научават интересни факти около запазването и реставрирането на черквата преди години, а именно, че царица Елеонора спасява Боянската църква от разрушаване.  Кюстендилската група се поклони пред гроба на втората съпруга на Цар Фердинанд – царица Елеонора – спасител , тъй като боянчани искали да я съборят и на нейно място да построят нова. Царица Елеонора осигурява друг терен за нова църква и го подарява на жителите на Бояна. Със свои лични средства тя и цар Фердинанд плащат реставрационните работи. След смъртта й през 1917 г. царицата е погребана в двора й, като признание за стореното от нея.

За похода във Витоша разказва секретарят на ТД “Осогово” Силвия Михова. Предлагаме Ви нейният разказ, придружен с красиви снимки.

„С нетърпение очаквахме уикенда, за да се качим отново на толкова близката и толкова непозна за нас Витоша. Маршрутът който бяхме планирали за неделния ден беше многообещаващ. За начало се отбихме до  Боянската църква. Имахме запазени часове за посещението и екскурзивода ни очакваше. Забележителна църква с много история и чар. Направихме снимки в красивия двор около самата църква до секвоите и до гроба на втората съпруга на Цар Фердинанд – царица Елеонора.

Тръгнахме към гората. Беше валяло скоро сняг и ни заслепяваше белотата и чистотата наоколо. Снегът полепваше по обувките и правеше стъпките ни бавни и тежки. Попивахме жадно кристално чистият въздух и мириса на дървета, листа и растителност. Споменът за града- забързаните, намръщени хора, мръсотията и многото коли тук изглеждаше нереален и дори смешен. Движехме се по горската пътечка сред тунел от дървета, следван единствено от планинския вятър. На извора "Светената вода" си измихме очите и продължихме към каменния параклис "Свети Панталеймон". Наоколо всичко бе притихнало, отдавна бяхме забравили за зимния студ. Бяхме изцяло в плен на съвършената природа и не усещахме нищо освен блаженство и хармония. 

Сред огромните участъци с камъни /морени, които са се образували в края на ледниковия период от топящите се и пързалящите се по склона ледници/ се чуваше шуртенето на водата. Насреща – градът – бял, голям и плувнал в смок. В далечината, нашата водачка Диана Чавдарова, ни показа и връх Мургаш. Пътят е стръмен и след кратка фотосесия на Боянското езеро се запътихме към Драгалевския манастир "Успение Богородично". Насладихме на ценните стенописи и след кратка почивка се отправихме към най- стръмната част от маршрута до местността "Бай Кръстьо", извора на дъновистите и пътеката на Дънов "Сила и живот". Преди да отпътуваме към къщи ни предстоеше да се насладим на Симеоновските езера”.

А ето и общото впечатление на туристите, след пребиваването във Витоша:„Да пътешестваш не значи винаги да отидеш далеч. Съкровищата са на едно сърце разстояние. Защото смисълът на всичко е вътре в самите нас“.