Поглед от връх Поглед

Пътищата не винаги ни отвеждат до места с гръмки имена и забележителности. Случва се, че най-интересните находки са на една ръка разстояние, от където тръгваме. Разбира се, стига да се сетиш и да се отбиеш.

Всичко това бе преживяно от участниците  в поредната  изява на туристите, проведена  на 3 март 2018 г. Ето разказа  на Силвия Михова - секретар на ТД " Осогово":

Тръгнахме от Кюстендил в посока Дупница и на седловината на основния път за село Локвата и с. Блато започна нашият преход. В литературата „Разметаница“ не се причислява към Конявската планина, а ако трябва да сме прецизни – не се причислява към никоя планина. Има и източници, които считат Разметаница за шести дял на Конявската планина с най-висок връх Поглед /965,2 м/. Името „Разметаница“ много точно определя и неговия характер – разхвърляни била и заоблени върхове, коларски пътища и малки махали. Най-високият връх Поглед е разположен приблизително в центъра на дела. Достъпът до самият връх е забранен и ние продължихме в посока селата Циклово и Каменик. От високото към местността Асар се насладихме на интересните скални кули и пирамиди, изградени от конгломератни скали и пясъчници, издигащи си над иглолистните дървета на склона. Уговорихме се да ги разгледаме и отблизо, но това ще е в следващата ни разходка. Повървахме още малко и още малко, докато не се оказахме на една голяма панорамна поляна с изглед без край. Тревата току що раззеленила се омагьосваше с аромата си, а на места вече се подаваха минзухари, кукуряк, теменужки, синчец. Ние естествено, изключително жадни да обходим не само с поглед цялата панорама, която се разкриваше пред нас, се отправихме към село Вуково.

Поспряхме за отдих и снимки на параклисчето Свети Спас. Малко и кокетно, непретенциозно. Вътре също нямаше стенописи, но имаше малък олтар, свещник, няколко икони, донесени вероятно от миряни и усещане за спокойствие, чистота и божествено присъствие. След кратка почивка, поехме отново. Село Вуково се оказа пълно с изненади. Преди селото разгледахме скалните пещери, наречени от местните - пещерите на баба Вида.
Старото има на Вуково е било “Вакаво” , което означава- църковно място.
Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта. Свидетелство за това са откритите археологически паметници в района на селото - антично селище, некропол и късноантична крепост.
Крепостта се намира на 1,5 км. югозападно от селото, върху възвишение, известно под името "Чуката", в местността "Градището". В най-високата част на крепостта има останки от църква „Св. Георги".
Според легендата селото се е местило няколко пъти, което личи от отдалечеността на двете махали (горна и долна). В подкрепа на това говорят откритите медни съдове сред зидовете на църквата "Св. Архангел Михаил", намерени са грамадни делви и върхове от копия до руините на старинната черква "Св. Георги", както и останките от средновековните храмове "Света Богородица" и "Св. Спас".
По време на турското робство Вуково влиза в хаса Бобошево като българско раетско село под надзора на местен спахия от съседно село.Тази относителна свобода и липса на турци в селото е позволила на населението да съхрани своята християнска вяра и традиции. Доказателство за това са множеството запазени християнски храмове, някои от тях доста добре запазени с уникалните си стенописи - църквата "Света Петка"(1598 г), други добре запазени външно, но вече с значително увредени стенописи - църквата "Св. Никола"(1557 г.),и за жалост има и такива, от които са останали само руините и основите на зидовете им - "Успение Богородично" и "Св. Йоан Рилски".
В селото има много оброчища и има всички перспективи за развитието на селски, културен и църковен туризъм. То е едно вълшебно място. Място, към което винаги нещо ще ни тегли. И ако имате път натам, непременно го посетете. Освен страхотна почивка, там може да се насладите и на много красиви места, които да посетите. Като за един ден разходка хич не е зле, нали!