Успешно проведена национална изява

От 31.10 до 4.11.2018 година в Осоговската планина инструктори по туризъм, планински водачи и изявени туристи от страната  участваха в Националния планински траверс IV категория по НСК „Осогово - 2018”.
Проявата има за цел да повиши квалификацията на кадрите по пешеходен туризъм в методическо, организационно и техническо отношение.

С китка от туристически песни любителите на планината от гр. Кюстендил приветсваха участниците в Националния планински траверс IV категория по НСК „Осогово - 2018”.

В програмата се включиха и атрактивната танцова група от гр. Разград. С много настроение и питка за здраве те бяха изпратени към Осоговската планина. Предлагаме Ви да се запознаете с разказа на Силвия Михова -секретар на ТД " Осогово"

Първият ден започна с разглеждане на средновековната крепост в Хисарлъка и секвоите в месността Ючбунар. След преход от 6 часа, те бяха настанени в хотелски комплекс „Трите буки“.

На вторият ден те се отправиха към първенеца на Осогово, вр. Руен

(2250 m.).

„Видимостта бе много добра и успяхме да видим всичките 16 планини над 2000 m., които се виждат от вр. Руен! Олимп, Проклетие, Галичица, Кораб, Шар, вр. Пелистер (Баба), вр. Каймакчалан (Нидже), Кожуф, Якубица, Беласица, Славянка, Родопите, Пирин, Рила, Витоша и Стара планина, а също и планините на Краището, Смийница, Влахина и т.н.“ – сподели Делка КАВЪРКОВА, организатор на проявата.

В програмата за третия ден бе включен един от рядко красивите маршрути в планината – от местността „Голям Предел“, по Брезовския рид до с. Слокощица. В по-голямата си част маршрута е билен и предоставя незабравими гледки, макар и продължителността му да е около 9 часа.

След тези продължителни преходи в Осоговската планина предстоеше релаксираща разходка до водопада при село Полска Скакавица. От ж.п. спирка Скакавица започна похода на групата. . Вековната борба с природата е създала това магическо място, където милиони капчици се разбиват в скалите и светят с различна светлина погалени от слънцето. Създават причудливи отражения и невероятна феерия от цветове. В скалите има множество дупки и обрасла растителност. Гледката там е уникална – снопове вода, бели пелени се спускат от ръба на скалата. Водните струи те пръскат и освежават, а зеленият губер те успокоява и омайва. През 1968 г. той е обявен за природна забележителност. След кратка почивка и фотопауза групата се отправи към Земенският пролом. Разположен между Земенската планина на запад и най-западния рид Риша, дял от Конявската планина на изток, проломът е с дължина около 22 километра. Според преданието по тези места почти девет години е живял и отшелникът Свети Иван Рилски.

На десният бряг на река Струма в живописния пролом се намира и крепоста Зъмлънград. Тя е оградена от три страни от меандър на реката, като непристъпните скали се издигат на голяма височина над нивото на реката.

Секретарят на дружеството - Силвия Михова разказа легендите свързани със съществуването на Землънград. Едната е свързана с битката от 1330-та година и разказва, че хазната на българите, натоварена на биволски коли е следвала цар Михаил Шишман. Като разбрали за неговата смърт, придружаващите я войници заровили четирите казана, пълни със злато и сребро, и така ги замаскирали, че сърбите не ги намерили. Войниците, които заровили богатството после загинали и не останал никой, който да посочи местонахождението му. Тази легенда събужда интереса на иманяри, които копаят из пролома да търсят казаните. Така са били унищожени голяма част от пощадените от времето останки от ценни исторически паметници. Друга легенда разказва за дълга обсада на крепостта Землънград от чужда войска. Когато видели, че съпротивата е безсмислена, българските войници поставили един тъпан, като майсторски пригодили дървени перки, които го удряли, задвижвани от вятъра. След това подковали всички коне, сложили новите подкови наопаки и през нощта се изтеглили нагоре по Струма. На следващия ден противникът забелязал, че има следи от влязла в крепостта многобройна конница. Помислили, че българите са получили подкрепления. Подсилили обсадата с още войска, но не се решавали да настъпят. Тъпанът продължавал да бие. Тогава една баба от околните села издала тайната и противникът нахлул в крепостта.

Есента е в разгара си и всички успяха да направят страхотни снимки на красивите Земенски скални пирамиди, които много наподобяват на Белоградчишките (Иванов камък, Сарая, Църни дупки и др. Групата не успя да посети земенския манастир, тъй като времето беше много напреднало, а в програмата за деня беше предвиден и заключителен банкет в местно заведение.

С много песни, танци, нови запознанства и обещания за нови срещи завърши националната проява.