Зимна приказка в полите на Витоша

С нетърпение очаквахме уикенда (9 и 10 март 2019 г.), за да се насладим на зимната приказка в планината Витоша. Маршрутът, който бяхме планирали започна от кв. Бояна. Тръгнахме към гората, предвкусвайки девствената красота и пленяващите гледки скрити в нея. Наоколо ни заслепяваше белотата и чистотата на снега. Снегът полепваше по ботите и правеше стъпките ни бавни и тежки. Попивахме жадно кристално чистият въздух и мирисът на дървета, листа и растителност. Минахме покрай Борова скала, от която се откриха прекрасни гледки към долината на Боянска река и връх Копитото. В далечината, нашата водачка Диана Чавдарова, ни показа и връх Мургаш. Насреща е и София, градът – бял, голям и плувнал в смок. Вляво от пътеката видяхме тис, който е най-рядкото растение на Витоша. Скоро след тисовете достигнахме местността Дренска глава.

Грохотът на водопада и влажният въздух ни "указваха", че правилната посока е вдясно и ни караха да предчувстваме срещата с очаквания Боянски водопад. Заради наличния сняг пътеката беше трудна и стръмна, с тесни и хлъзгави участъци. Боянският водопад е най-красивия и най-голям водопад на Витоша, а водите му падат от релефен скален венец. През 1920 г. Иван Вазов, след една от екскурзиите си до водопада, написва пътепис, в който го описва по неповторим начин. На хижа Камен дел си направихме кратка почивка за обяд. Движехме се по горска пътечка сред тунел от дървета, следван единствено от планинския вятър. На хижа Момина сълза в сладкарницата на комплекса пихме кафе и опитахме от прочутото ашуре. Вече с нетърпение всички очакваха да пристигнем в хижа Бели брези, където беше нощувката и празничната вечеря. Отпразнуването на Осмомартенския празник и Сирни Заговезни бяха на дневен ред. Бяхме добре подготвени. Питка умесена в рани зори от Ели Стоянова, сварени яйца и халва за ламкане. Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Вечерта: китара, гайда, хорá и чудно настроение...

 Маршрутът, който бяхме планирали за неделния ден беше многообещаващ. За начало се отбихме до Гьорева чешма, за да си напълним от най-хубавата вода във Витоша. След кратка почивка на хижа Тинтява се отправихме по широката алея от Златните мостове до село Владая. Алеята е широка, добре оформена и се муши под дърветата покрай Владайската река. Бяхме изцяло в плен на съвършената природа и не усещахме нищо освен блаженство и хармония.

Сред огромните участъци с камъни се чуваше шуртенето на водата. В местността Шипето имаше каменна чешма. В тази местност до средата на миналия век е имало каменна кариера, която днес не съществува. Сега районът е обрасъл с млада широколистна гора с преобладаваща част на брезите. Районът ни омая с дивата си природа, някогашните каменни кариери, тишината и спокойствието.

„Не ни се разделяше с тази опияняваща и романтична гледка, но пътят към дома ни чакаше“ - споделиха туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстенидил.