Западна Стара планина

Пез почивните дни на Великденските празници ТД " Осогово" осъществи поредната си инициатива, а именно туризъм в западна Стара планина. За видяното и преживяното Ви предлагаме разказа на Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстенил.
Един от най-атрактивните маршрути в Голема планина, вторият по големина дял на Западна Стара планина избраха туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил. Началото на маршрута започна от гара Бов, където се изкачиха по долината на р. Бовска до двата водопада Под камико.

„Пътеката на влюбените, това е названието на доста стръмната пътека, която ни отведе до красивия аркаден Мост на влюбените. Стигнахме до , където направихме и първите снимки. Това място представлява своеобразен кръстопът, където се срещат четири пътеки, но след още малко усилия се озовахме пред Големите плочи – тук е второто място, където си починахме и направихме следващата серия снимки. После пътеката ни отведе до Синия вир и по партизанската пътека, до Партизанския мост, през чуден горски тунел, достигнахме до подножието на двата водопада. Спускайки се стремглаво, тук на известно разстояние те текат бавно и изведнъж с грохот се хвърлят от скалите между цепнатините и скочили, тутакси се хвърлят още веднъж и разбити на бяла пяна, се сливат, за да поемат надолу. Неописуема е прелестта на това място край водопадите. Слязъл при тях, туристът изпитва чувството, че се намира в тайнствено, вълшебно място. Нагоре се издигат масивни стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от разбиващите се на прах водни струи.“- споделят туристите.
В подножието на скален венец стигахме и скалния феномен Камината, където е и следващото място за отдих, разкриващо гледка към долината на р. Бовска и някои от махалите на Бов. Продължихме по пътеката върху скалния венец и стигнахме до ул. „Водопада“ в село Бов. На самата улица има рицарска чешма „Мацула“ от 1212 година.
Оставаха ни само още 2 часа до уютната хижа „Тръстена”. Около хижата се отглеждат холандски високопланински малини, които всяка година дават богата реколта и от тях се произвежда прочутото малиново вино. Има две свлачищни езера, както и автентични останки от древния римски път, който е минавал оттук. При долното езеро се намират руините от средновековния български манастир „Св. Панталей Пътник”. Очаровани останахме от гостоприемството на хижарите на хижа Тръстеная.
На следващата сутрин се отправихме към връх Издрeмец /1493 м.н.в./. На билото на планината има две естествени свлачищни езера, които са зарибени. Над горното, по-голямото по площ езеро се намира биоферма „Чемерник”, където се произвеждат и предлагат екологично чисти продукти от мляко и млечни произведения.
„Панорамата, която се открива пред нас, все едно невидима ръка я създаваше на минутата и на всяка крачка имаше нова. Просторите към Стара планина радваха очите ни. Просто ти секва дъхът от тези картини. Горещият въздух играеше на хоризонта подобно на мираж в пустиня. Планинските хребети, които се извисяваха отпред, всъщност бяха доста далече“- споделиха осоговските туристи.
След кратка почивка слязохме до с. Лъкатник , откъдето с буса отидохме до Осеновлашкия манастир "Рождество Богородично" /Седемте престола/. Манастирът съществува от времето на Второто българско царство.
Манастирът е по-известен с неофициалното си име "Седемте престола" заради своята уникална черква. Предание разказва, че 7 боляри създали 7 селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има 7 параклиса (престола) – специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Манастирът е бил любимо място за поклонение на Иван Вазов, който е написал за него стихотворението "Клепалото бие". Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905 – 1958 г.) в двора зад църквата.
Препоръчваме на всички, които посетят Северозападна България и имат няколко свободни дни да изкачат тези екопътеки и да видят тези красиви водопади и забележителности.