Пътуване, посветено на 24 май

Настъпи най – българският празник през годината – 24 май. На специален ден е най – добре да си на специално място. Такава беше и идеята на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил, когато организира пътуването. Съдействие за добрата организация ни оказа председателя на клуба на туристите ветерани от град Видин - Веселин Габерски.

Първият ден бе планирано да посетим пещерите Венеца и Магурата и град Видин.

 Пещерата Венеца е сред най-красивите в Северозападна България. Открита е през 1970 г. до с. Орешец. Вътрешността на „Венеца“ е покрита с цветни кристали и отлагания, чиито вид се обяснява с липсата на кислород за дълъг период от време. Пещерата има пет зали, но най-красивите образувания са в третата и четвъртата. В тях има сталактити, сталагмити, сталактони, коралити, синтрови панички, езера, оцветени в кафяво, червено и жълто. Едни от най-интересните са в четвъртата зала – приличат на боздугани от скали – там, където някога е било дъно на древно езеро.

Следващата ни спирка бе в пещерата Магурата, намираща се във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м.

Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България, с дълбочина 35-40 м.

В град Видин с представител от тур. дружество направихме бърза, обзорна обиколка на града. Предстоеше ни най – вълнуващата част, срещата с туристите от видинския туристически клуб. В туристическият клуб ни посрещнаха с усмивки, цветя, много настроение и сърдечност. Председателят на клуба на туристите ветерани, Веселин Габерски приветства групата ни. След много танци и веселие направихме последни уточнения за следващия ден.

Вторият ден ни предстоеше разходка в Румъния до град Крайова. По моста, „Нова Европа“,  свързващ Видин и Калафат  се озовахме в Румъния. Крайова ни очарова със смесицата от най-различни стилове – барок, ренесанс, неокласика. Посетихме прекрасния арт музей, който се помещава в изящна сграда с венециански огледала, мраморни стълбища и копринени тапети. Разгледахме Музея на изкуствата, кметството, университета, църквата „Свети Димитър“. Центърът на Крайова е богато украсен с цветя и фонтани, а на главния площад се намира статуята на румънския национален герой Михай Витязул – обединител на Трансилвания, Молдова и Влашко. Друга основна атракция на площад Михай Витязул са уникалните за Румъния пеещи фонтани. Посетихме един от най-големите паркове в Европа – паркът Николай Романеску. В средата му има голямо езеро, захранвано с канали, които минават през целия парк и над които са изградени приказни мостове.

          Вечерта ни остана време да се насладим на крайдунавския парк в град Видин. На територията на парка са разположени театъра, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, турската поща, Римската крепостна стена, няколко паметника и други забележителности.

         Трeтият ден беше също много наситен на изненади и интересни обекти. А ето, вече сме на Божия мост. Трудно човек може да остане безразличен към цялата величествена картина, която се откроява пред очите му, когато посети Божият мост. Това  е уникална природна забележителност. Каменното чудо е образувано в продължение на много, много години от река Лиляшка, която си е проправяла път през варовиковите скали и е изваяла този впечатляващ феномен. Мостът се състои от огромни каменни сводове и дебели и мощни колони, оформящи обширни зали, в които навлиза слънчева светлина. Той има височина към 20 метра и е широк около 25 метра. Точно под него се намира един истински лабиринт от малки пещери, чиято общо дължина е 100 метра. 
Чувствата, които се надигат у всеки, когато си там са преклонение и възхищение към уникалните способностите на природата и приказния рай, който е създала тук, на земята.  В миналото Божият мост е представлявал всъщност пещера, но под въздействието на природните сили високите й тавани се срутват частично. Мостът е обявен за защитена природна забележителност през 1964 година с цел да се опази непокътнато това невероятно и безценно богатство. Съвсем близо са разкрити останките от древна крепост, простираща се край местността Борованска могила и датираща още от римско време. Уникално е! Просто те побиват тръпки и изпитваш непознато за ежедневието усещане! Посетете го! Ще се почувствате по-други!

      Достоен завършък за една част от групата бе разходка във Враца.  Сгушен в Балкана, не случайно мотото на града е „Град като Балкана – древен и млад”. Историческият музей пази разнообразие от находки и експонати от античността и Средновековието.

      Останалата група се отправи към екстремната екопътека Боров Камък. Тя започва от с. Згориград, което се намира близо до Враца.  Пътят до началото на пътеката минава през остатъците от голямото наводнение преди 53 години, когато на първи май се скъсва стената на хвостохранилището на мина Плакалница и нанася големи поражения по коритото на река Лева. Гледката там е потресаваща, прилича на лунен пейзаж и само тук-там стърчат останките от водонапорни кули, който правят изгледа още по-зловещ. Само няколкостотин метра след това обаче започва пътеката, която се изкачва по коритото на река Лева, минава през множество мостчета и стръмни стълби около скалите. Денивелацията до водопада е 700 метра. Най-вълнуващия етап е преминаването покрай водопада Боров Камък, който е висок около 60 метра. След него се излиза на голяма поляна, където може да се почине и снима.

      „Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в този край. Привлича като магнит, така че когато си тръгвате ви остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора. Когато отидете във Видинския край мислите, че сте дошли на края на света! Защото не е пренаселено, защото изобилства от девствена красота и история. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците на река Дунав, езика на птиците ... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.

В края на нашето приключение се почувствахме не изморени, а напротив – заредени с енергия от приятните емоции.    

Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил