ТД „Осогово“ гр. Кюстендил на прелестната планина Нидже и „Градините на рая“ в Гърция

Поредната любопитна и вълнуваща екскурзия в чужбина проведе ТД „Осогово“ за туристите от Кюстендил през първите дни ма месец октомври 2019 година.

След ранното тръгване от Кюстендил и безпрепятствено бързото преминаване на границата при ГКПП Гюешево предстоеше път до град Гевгелия, където преминахме ГКПП Евзони и се отправи към планината Нидже.

Роко и Катица от Крива Паланка бяха водачите, с които заедно изкачихме връх Каймакчалан / 2521 м/, най-високия връх на планината Нидже, намиращ се на гръцко-македонската граница. Името му означава Връх на върховете, защото се възправя отчетливо над съседните също много високи планини. Каймакчалан е третият най-висок гръцки връх след Олимп и Смоликас и петият най-личен в Македония.

Каймакчалан е мястото на една от най-драматичните и трагични битки в българската история през Първата световна война. Битката за Каймакчалан започва на 12 септември 1916 г. и според някои историци е битката на най-голяма надморска височина в цялата европейска военна история. Около 8 500 български войници пазят върха. Към края на септември 1916 г. едва няколкостотин от тях са оцелели.

„От ски центъра в подножието на планината с цветя и знамена групата туристи потегли към върха. Отвсякъде панорамата и изгледът са уникални. От върха се вижда Островското езеро. Някъде се виждат шрапнели. Все още се намират гилзи от снаряди. По тревистото било добре личат окопите от войната, тук-там все още опасани с бодлива тел. Най-впечатляващи са укритията за войниците - по няколко вдигнати камъка, които е трябвало да ги предпазят и от студа, и от ветровете, и от снарядите. Виждат се два метални кръста - вероятно на офицери, загинали в първите дни на сражението. В следващите дни жертвите са толкова много, че не е имало кой да ги погребва. След края на битката всички войници и от двете страни са положени в общ гроб. По-късно сърбите полагат черепите на войниците в обща костница на стотина метра от върха. Сръбският параклис доминира над цялата местност. Сградата му е много красива и прясно боядисана. Оградата е от гилзи и бодлива тел, събрана от окопите наоколо. Поставяме цветя и знамена, правим снимки. Дали заради силният вятър и мъглата или от още бродещите духове на стотиците загинали ни побиват тръпки.“- споделиха туристите от дружеството.

Така премина първият ни ден от екскурзията. Нидже планина вече беше зад гърба ни, а нас ни очакваха нови преживявания. Отправяме се към СПА курорта Лутраки Позор удивително красиво място в подножието на Каймакчалан, известно с целебните си горещи извори.

Гостоприемните собственици от хотел „Алмопия“ в Лутраки направиха всичко възможно да се чувстваме уютно и приятно.

На сутринта след като запалихме по свещичка в параклиса над хотела се отправихме към „Градините на рая“ . Лечебните води от шест минерални извора с различна температура се събират заедно, за да образуват естествена река с невероятни естествени водопади. Едната половина от реката е със студена вода, а другата половина от водите на реката са с температура 37 градуса, истински феномен на природата сред зеленина. Това място го наричат “Градините на РАЯ”, а лечебните води на реката – благословени. Този живописен кът на дивата природа е заобиколен от зелени гори, дълбоки каньони, скалисти склонове, богати на природни забележителности и исторически находки пещери, тук тече река с лечебна вода. Известният лечебен и спа курорт Лутраки се отличава с денонощни закрити бани и басейни с минерална вода под открито небе. Всеки избра своето лично преживяване. С малко тъга в сърцата си се отправихме към град Едеса, бившият български град Воден. Състои се от две части – Горен и Долен град.

През града минава река Вода, захранваща два големи водопада. Покрай водопадите е построен приятен градски парк. Скалите зад единия от водопадите са образували интересна пещера. Пред втория водопад има изградено мостче за наблюдение. От пътеката край горния водопад се разкрива панорама към Долния град. Определено си заслужава гледката отгоре към целият град. Невероятно тесни улички, старинни сгради, средновековен калдъръм, чистота, паметници и статуи, кокетни кафенета, романтични ресторантчета, хотелчета… Гледаш, снимаш, радваш се.

Отбихме се и до Пела. Музеят разполага с богата колекция от топографски и архитектурни планове - модели на стари местни къщи, на агората, няколко светилища и некрополи позволяват да се даде съвсем обективна представа за начина, по който е изглеждал градът по времето на Александър.

Но всяка приказка си има и своя край. Пътят ни към България ни зовеше. Видяното някак се плъзга пред нас, докосва ни почти неуловимо, ефирно и отмина. Всичко се изнизва като на кинолента. Липсват ни разтърсващото усещане, изригващата емоция, поглъщащото преживяване на видяното.

Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил