Бистришки водопад – Рилската перла

Заредени с много очаквания и голяма доза нетърпение, ние туристите от туристическо дружество „ Осогово“ град Кюстендил в първата неделя на месец юнии - (07.06.2020г.)  се запътихме към новото ни предизвикателство - еднодневно пътешествие до водопад Бистрица.

Водопадът се намира в затънтената и криволичеща клисура на Бистришката река. Екопътеката започва от с. Бистрица и завършва в местността Самоковището. Пътят е изключително живописен, особено сега през пролетта. Окъпаната в зелено Рила планина изглежда още по-величествено, а очите ни се губят в обвитите в зеленина върхове. От дясната ни страна се чува веселия грохот на реката, виеща се през големи и малки камъни, скриваща се сред храсти и паднали дървета. По маршрута има дървени беседки и пейки, много удобни за кратка почивка или пикник сред природата. За любителите на скарата на открито има дори оградени с камъни огнища. Особено впечатляващо е скалистото плато с невероятната гледка към долината на Дупница.

Неусетно след множество снимки и сладки приказки и ето го и него…приказен, буен, шумящ… с цялото си величие. С нетърпение преминаваме през мостчето и чуваме шума на водата, примамливо канеща и подсказваща за своята красота… Усещането е странно. Всяко природно чудо е уникално и несравнимо…. Колкото и прилагателни да наредя едно след друго ще са малко, за да опишат красотата му, красотата на една малка частица от богатата природа. Колкото и да си чел, колкото и снимки да си гледал, не е достатъчно…просто трябва да се види, да се усети…. Даваш си сметка колко велик творец е природата и се чувставаш толкова малък и незначителен. Чувсташ се толкова запленен, че не може да си тръгнеш просто така…затваряш очи и оставяш капките вода обляни от слънчевите лъчи да измият сивотата от душатата ти и да внесат радост и желание за живот…

Просто стоим и гледаме…забравили за момент дори и фотоапрата, който до преди момент използвахме така ожесточено. Сякаш вкусваш първата лъжичка от много вкусен десерт и знаеш, че следващата ще е още - хубава. Опитваме се да запечатим тази приказка в няколко снимки, но накрая се усмихваме като си мислим, колко невъзможно е това…Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски…. Макар височината му да не е повече от 35 метра красотата му ни поглъща от пръв поглед.

Въпреки, че на пръв поглед изглежда непристъпен, пръснатите из подножието му скали примамват да се докоснеш до него съвсем отблизо. Посядаме за миг, точно в подножието, където се изсипва с пълни шепи водната благодат. Попиваме водните капки, носещи напевната, весела песен на водопада, неговата красота и емоция. Вдишваме дълбоко, сякаш се опитваме да поемем колкото можеш повече от тази красота. Усещането е приятно, просто прекрасно…Всяко природно чудо е уникално и несравнимо….

Оставаха още около 3 км. До местността Самоковището, където след кратка почивка и обяд поехме по обратния път назад. Тръгваме си усмихнати с приповдигнато настроение, като отнасяме с нас частица от тази красота. Денят вече е към своя край и героите са уморени. Всяко природно чудо е уникално и несравнимо…. С нетърпение очакваме следващата среща с красотете на природата ни.