Родопска магия

Който се е разходил из България, се е уверил, че страната ни е красива. Но който е видял Родопите, е сигурен: България е неземно красива! Родопите са усещане. Емоция. Ако веднъж успееш да видиш красотата на тази планина, винаги ще се връщаш към нея. За нас Родопите са като уютен дом, който ни дава усещане за спокойствие, хармония и свобода. Вековни гори, чист въздух и бистри като сълза извори са само част от пейзажа, на който се наситиха сетивата ни на летуването ни в Родопите, организирано от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил.

Приключението ни през септември 2020 година  започна от язовир Въча по екопътеката от комплекс Чилингира до село Осиково. Едно напълно непознато до сега за нас място, истински земен рай. Скрито високо в Родопите, селото ни предостави една от най – изумителните и живописни гледки към тюркоазено синия язовир Въча, простиращ се между зелени планински масиви и много малки къщички плаващи над водата. Високо на една скала, наречена орлова гледка ни очакваше Асен Бодуров, нашият водач. Магическите звуци на шофара ни напътстваха към него.
Това е духов инструмент, направен от рог на овен. Срещата ни беше много вълнуваща, защото след дълга кореспонденция сега се запознахме на живо с Асен.
След множество снимки потеглихме нагоре към селото, което се намира на 1300 м.н.в. Къщите са така разпръснати стъпаловидно, че сякаш се състезават коя от тях да бъде по – нависоко. Жителите на селото ни посрещнаха с широка усмивка и отворени обятия, радвайки се да видят непознати лица. Всичко наоколо е различно - въздухът, настроението, мисленето ни. Сгушено в полите на Родопите село Осиково е успяло да запази духа си почти непокътнат в годините. Времето сякаш е спряло, завладяват ни тишина, спокойствие, красота, кристален въздух, песента на птиците и шофара на водача ни. След настаняването ни в частни къщи предстоеше вечеря с много песни и танци на мегдана в селото.

Вторият ден програмата беше много амбициозна.
Предстоеше ни да изкачим четири върха. На мегдана ни очакваше камион, с който си спестихме много километри. Под звуците на камиона и нашите песни се озовахме в подножието на връх Голица. След среща с огромното стадо, чудесните родопски песни на овчаря, дивите поляни, панорамни скали, непристъпни гори, връх Голица 1, Голица 2, Вълчи уши, достигнахме до третия по височина връх в Чернатица, връх Модър. Наричат го още Синия връх. Днешният целодневен преход си заслужаваше всичките ни усилия. Просторите към планината радваха очите ни. Просто ти секва дъхът от тези картини. Село Осиково ни посрещна с чудесен залез. Уморени и в същото време заредени с много впечатления и емоции, очаквахме изненадите, които щеше да ни предложи следващия ден.

Вечерта – нищо необичайно. Много смях, песни, хорá и настроение. Такива вечери са ни станали вече запазена марка.

Сутринта домакините ни бяха приготвили за закуска рогатник. Това е традиционна за Осиково храна, приготвена от картофи, тесто и сирене. Тръгнахме си усмихнати с приповдигнато настроение, като отнасяхме с нас частица от красотата и усмивките на гостоприемните хора от село Осиково.
Обещахме си отново да се върнем тук.

Отправихме се към Девин по криволичещ и живописен път. В Девин групата се раздели на две. Едната остана да разгледа забележителностите на града. Втората група заедно с водача ни Асен Бодуров пое към връх Росенец. До върха може да се стигне и с джип по черен път. От това място като на длан се вижда едно ждрело и опашката на язовир Цанков камък.
Стръмните склонове, спускащи се към язовира са обагрени в хиляди цветове. В далечината се забелязват вече познатите ни връх Голица и Модър. Трудно ни е да се разделим с чудесната гледка. След магическите звуци на шофара поехме към местността „Червен камък“, където е изградена атрактивна дървена кула с панорамна площадка за наблюдение. Кулата се намира в най-високата част от
маршрута (939м н.в.) и от нея се откриват уникални гледки към град Девин и околностите му.

Оставихме планината, заредени с енергия и емоции и се отправихме към Девин, където ни чакаше автобуса. Предстоеше ни да видим водопад Самодивско пръскало и да се разходим по екопътека Струилица. С нетърпение преминавахме през мостчетата и чувахме шума на водата, примамливо канеща и подсказваща за своята красота. От лявата ни страна се чуваше веселото ромолене на реката, виеща се през големи и малки камъни, скриваща се сред храсти и паднали дървета. Тук там има разпръснати дървени беседки и пейки, много удобни за кратка почивка или пикник сред природата. За любителите на скарата на открито има дори оградени с камъни огнища. По стръмна пътека стигнахме и до водопад Самодивско пръскало. Усещането е странно. Колкото и да си чел, колкото и снимки да си гледал, не е достатъчно…просто трябва да се види, да се усети. Чувстваш се толкова запленен, че не може да си тръгнеш просто така…затваряш очи и оставяш капките вода обляни от слънчевите лъчи да измият сивотата от душата ти и да внесат радост и желание за живот. Опитваме се да запечатим тази приказка в няколко снимки, но накрая се усмихваме като си мислим, колко невъзможно е това.
Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски.
Посядаме за миг, точно в подножието, където се изсипва с пълни шепи водната благодат. Попиваме водните капки, носещи напевната, весела песен на водопада, неговата красота и емоция. Вдишваме дълбоко, сякаш се опитваме да поемем колкото можеш повече от тази красота.

Денят вече е към своя край и героите са уморени.
Предстоеше ни обратния път към дома. Благодарихме на Асен Бодуров – нашия водач и си пожелахме: "До нови срещи!" Така приключи тази изключително емоционална екскурзия.

„Родопа планина си има своето очарование. Сигурни сме, че всеки може да открие по нещо ново и да сътвори лично преживяване тук.
Сигурни сме, че всеки може да открие по нещо ново и да сътвори лично преживяване
тук. “ - споделиха туристите от осоговското дружество.

Автор: Силвия Михова-секретар ТД „Осогово“ гр. Кюстендил