Възпоменание за Людмил и Стоян

На 17 април 2021 година отбелязваме 33 години от трагичната загуба на великия алпинист Людмил Янков.
Той губи живота си в подножието на връх Камилата, рамо до рамо с алпиниста Стоян Наков.
С минута мълчание кюстендилски общественици, граждани, роднини и приятели почетоха паметта на кюстендилските алпинисти.
Венци и цветя бяха поднесени на паметника на улица "Людмил Янков" от областният управител Виктор Янев, кметът Петър Паунов, зам.кметът Светослав Василев, зам.председателят на Общинския съвет Кюстендил Чавдар Ненов, политически партии, граждани, граждански сдружения и организации, роднини и приятели.
Алпинистът Людмил Янков е още помнен и обичан в Кюстендил, където е живял и работил. Обявен е за почетен гражданин на града, улица и писта в планината „Осогово“ носят неговото име, а близо до дома му е издигнат паметник. В града има и Музей на алпинизма, където можем да видим раницата, с която е бил на Еверест.
Алпинистът Янков показва, че не знае какво значи предел на човешките възможности, когато изминава 1330 метра, при – 40 градуса по най- трудния маршрут, известен като Жестокия път към Еверест, но за жалост не стига навреме до другаря си Христо Проданов, който остава завинаги на Еверест и в историята на алпинизма.

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!...
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата...
НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!...

Това изповядваше алпинистът Людмил Янков, който точно преди 33 години се прости завинаги със своята мечта. На 17 април 1988 г

За Людмил Янков можем да кажем и друго: че е най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите. През 2017 г. излиза книгата „Върхове и хора“, която събира всичко написано от него.

Съдбоносно или не ден преди фаталния си край, той пише:

„Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само…Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът“.