Успешно проведен Национален поход на жените

Българската Федерация по туризъм през настоящата 2022 година  е избрала „62 - рият Национален поход на жените – 2022 г.“ да се проведе в град Кюстендил от 02. 03.2022 г. до 6.03.2022 г. Домакините - туристическо дружество „Осогово“ разработи маршрути, които са подходящи за сезона и подсигури водачи и спасители от ПСС, за провеждане на това грандиозно мероприятие.

Походите са посветени в чест на 3 – ти Март – Освобождението на България от османско иго и 8 – ми Март – Международен ден на жената. В проявата се включиха 110 /сто и десет/ туристки от цялата страна.

Ето какво сподели Силвия Михова - секретар на ТД "Осогово":

 Родният край е най-красивото място на Земята. Ние туристите от осоговското дружество искахме да споделим с нашите приятели от цялата страна забележителностите на Кюстендилския край, неговите природни дадености и красоти, на неговия неповторим дух и самобитност, на местата, които познаваме и обичаме, които никога не бихме заменили и, които ни носят усещане за вечност, неземна сила и красота.

Разходката ни започна от жп гара Кюстендил, с влака до спирка Полска Скакавица. Може би сте чували за това райско кътче. Но, за да почувствате вълшебството на природата, трябва да го видите със собствените си очи. Пътуването с влака е много романтично. Той се движи бавно, спира на кокетни спирки. Селата, досущ като призраци, се появяват и изчезват пред очите ти.

„Река Струма прави забележителни меандри, когато навлиза в Земенския пролом. Трудно човек може да остане безразличен към цялата величествена картина, която се откроява пред очите му. Накъдето и да погледне, гледките са величествени. Чувството, което се надига е единствено преклонение и възхищение към уникалните способности на природата и приказния рай, който е създаден тук, на земята“ – споделиха впечатлените туристи.

Скакавишкият водопад е изключително красив водопад, с височина около 53 метра. Той е обявен за природна забележителност през 1968 година. Тук природата е била много щедра. Странно, че името е Полска Скакавица, когато селото живее на ръба на пропастта.

Групата потегли по десният бряг на река Струма в живописния Земенски пролом.

Много впечатление за един ден. Пътят към Кюстендил следва едни големи чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Видяното някак се плъзга пред нас, докосва ни почти неуловимо, ефирно и отминава. Всичко се изнизва като на кинолента. Пътуването е много романтично. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от спокойното лъкатушене на река Струма.

Но всяка приказка си има и своя край. Достоен завършек на чудесния ден е релакс в сауната и минералния басейн в хотелски комплекс „Кюстендил“, където е настанена цялата група.

Вторият ден, 3 – ти Март – Освобождението на България от османско иго, строени в стройни редици с песни и знамена вървейки по улиците на Кюстендил, потънали в сянката на вековни дървета, човек получава усещането за невероятно пътуване в историята, които изваждат от миналото забравени истини за „Вечния град”. Кюстендил е не само овощната градина на България, градът на художниците, на лековитите минерални извори, но и градът на красивите жени, увековечени в платната на Майстора. Това е място, докоснато и благословено от боговете. Истинско е преклонението, което всички изпитаха пред платната на Владимир Димитров – Майстора в Художествената галерия.

Блясъка и великолепието на антична Пауталия с крепостните стени, с откритите мозайки, зидове на представителни сгради, базилики, широки улици с отлично запазена каменна настилка. Античните терми от II-III в. в центъра на града са част от втория по големина Асклепион в рамките на Римската империя. За всичко това ни бе разказано в музея.

В 11 часа групата се включи в празника на площада. Имаше песни, цветя, венци и след снимки и интервюта се отправи към най -високата част на хълма Хисарлъка, от където гледките си заслужават. Внушително извисяват ръст възстановените стени и кули на късноантичната крепост, преживяла разпадането на Римската империя, драматичните години на Константиновото княжество, превземането на града от турските завоеватели. Крепостта е заобиколена от вековни дървета, добре оформени пешеходни алеи и прекрасни кътове за отдих.

От юг ни внушават респект красивите склонове на Осоговската планина. След кратка почивка внушителната група се отправи към село Богослов, намиращо се само на 6 км. от града, където се намират гигантските секвои, които през 2017 г. спечелиха конкурса „Дърво с корен“ и станаха любимо дърво на България. Те са обявени за природна забележителност през 1989 г. Това е единствената в България гора от секвои и се предполага, че трите вековни дървета са най-старите и най-високите от вида в България! Уникалното и неповторимо е, че само тези секвои могат да се размножават. Семената са жизнеспособни и от тях се получават нови фиданки. В България секвоята е внесена през 1890 г. Трите секвои в местността Ючбунар, до село Богослов, са засадени от лесовъда Йордан Митрев.

В ранното утро на третия ден групата с 4 автобуса, се отправи към село Ветрен. „Кръстати камен“ е християнизирано мегалитно светилище. Представлява монолитен каменен кръст с височина 2,60 м и широчина 2,10 м. Това е един от най-монументалните оброчни кръстове на територията на България. Оброчният кръст е сечен на място. Археолози предполагат, че е издялан и издигнат в края на V век върху старо древнотракийско светилище. Именно на това място групата направи традиционното кръщене на туристките, които за първи път участват в националния поход. След като получиха грамоти и новото си планинско име групата продължи пътя си, който минава по самата граница с Република Северна Македония. При бившата застава една част избра да изкачи връх Човека. Останалата група се отправи към село Лиляч, където до църквата „Св. Георги Победоносец“ предания гласят, че някога там е имало тракийско светилище. И до днес, през годините, макар и позабравено, мястото е свято по своему. Някаква своеобразна сила, която кара човека да почувства успокоение и синхрон с природата и вътрешния си мир. Отивайки там, човек се чувства изгубен в безкрая. Но отивайки с вяра в бога и доброто, може да очаква само добро. Достатъчно е да останеш за кратко, за да усетиш покоя. Можеш да довериш болките и тревогите си на това свято място и да си тръгнеш с лекота.

За четвъртия ден кюстендилските туристи заведоха групата на Конявската планина. Въпреки снега те изкачиха връх Виден и се насладиха на чудесните гледки, които се откриват от върха.

Отново сме в центъра на Кюстендил и постепенно излезаме от магията на миналото, за да се влеем в съвремения ритъм на града с оживените улици и доброжелателните усмивки на хората.

Вечерта предстоеше най – очакваната част от програмата, заключителен банкет. Кмета г-н Паунов и председателя на туристическото дружество Христо Абаджиев приветстваха групата. Последва уникалният спектакъл на ансамбъл „Партньори“. Грамоти, подаръци, питка за здраве, торта и много настроение. Най – голямата изненада за всички беше, че туристическо дружество „Осогово“ Кюстендил бе поканило бившия изпълнителен секретар на Българската Федерация по туризъм – Делка Кавъркова. Всички я посрещнаха с песента „Хубава си моя горо“ и аплодисменти. За сетен път бяхме очаровани от оригиналните спектакли на туристките от „Буйна кръв“ – Разград и изпълнението на Елена Манолова от Ямбол.

Председателят на туристическо дружество „Осогово“ Кюстендил, Христо Абаджиев благодари специално на Община Кюстендил за съдействието и оказаната помощ за провеждането на мероприятието. С отпуснатите средства от Общината бяха направени красиви жълти тениски, беше организиран безплатен транспорт, водачи за маршрутите в планината, както и предварителното им маркиране, доброволци от ПСС отряд 14 гр. Кюстендил със спасителното куче Вегас, подаръци за всички /медальони с българска шевица/ изработени от туристката Катя Хаджийска – Кет, дисководещ, уникалния ансамбъл „Партньори“, който 45 мин. забавляваха всички и много рекламни материали. Той благодари на всички който се включиха и помогнаха мероприятието да премине безпроблемно и запомнящо се.

И в крайна сметка всички участници бяха очаровани, но ни казаха: „Много вдигнахте летвата!“.

Всички си обещаха да се върнат отново в Кюстендил. Който един път се докосне до прелестната ни природа, винаги ще я носи в себе си и винаги ще иска пак и пак да се върне. Да подиша въздуха на Осогово, да потопи крака в студените планински ручеи, да откъсне горско цвете, да се разходи сред вековните гори и да се опита да запомни всичко и да си обещае, че един ден пак ще се върне, пак ще мине по същия маршрут и ще се чувства още по-щастлив и доволен. Защото ще е по-мъдър и зрял, ще може да оцени какво имаме и най-вече ще се радва заедно с нас на всичката тази красота и може би ще разбере, че България – родината, е незаменима!

Ето какво споделят участниците в него: