Рила – отново у дома

През месец юли и месец август 2022 година успешно се проведоха традиционните за ТД " Осогово" - Кюстендил екскурзионни летувания. Предлагаме Ви разказа на Любомир Младенов – планински водач към ТД „Осогово“ гр. Кюстендил
Рила – отново у дома
" Да, дядо Вазов го е казал много преди мен, но понякога чувствата през вековете не се променят. Усещането е същото и може би винаги ще е така.

ТД „Осогово“, град Кюстендил приключи и тази година с екскурзионните си летувания, най – емоционалните приключения за годината. Бяха две по един и същи маршрут през 20 дни – хижа „Добърско“ – хотел „Бор“ в Семково – хижа „Македония“ – Владичина поляна.

За наша радост всяка година се включват нови хора, извън „обичайните заподозрени“. Този път бяха от София и Берковица. Явно номинацията на ТД „Осогово“ за туристическо дружество № 1 в България за 2021 година ни прави известни и ни събира с нови приятели. А и в групите ни има винаги деца. Така беше и сега.

Първата ни спирка е в град Разлог. В парка над града е изградена обзорна площадка, от която могат да се видят три планини. Най – вдъхновяваща е гледката към Пирин, откъдето смълчани ни гледат пистите под връх Тодорка и любимото „Конче“.

После автобусът ни оставя пред черквата в село Добърско, за да видим Исус в космически кораб. Не зная дали точно това е изографисано в черквата „Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, но кладенчето в двора е съвсем истинско. Както е истина, че ослепените воини на Самуил са мили в него раните си, за да получат облекчение. Легенда гласи, че те всъщност са основатели на селото. А когато се загледам във водата на кладенчето имам чувството, че това са събраните сълзи, изплакани по България от младите ослепени мъже.

До хижа „Добърско“ се оказа тежичко: топло време, тежки раници, повече от 600 метра денивелация, повече от 3 часа ходене – с две думи – изпитание.

На хижата ни чакаше Марин – хижарят. Изключителен човек, който ни накара да се чувстваме като у дома си – чисто, уютно и вкусна храна. А пък когато извади акордеона от кутията, тогава вече се почувствахме „специални“. Може би с Вальо от заслон „Ботев“ трябва да си направят надсвирване, за да се знае кой е най- добрия акордеонист – хижар в България. За огъня и китарата няма нужда да казвам нищо, че те са ни запазена марка.

На сутринта: закуска, снимка пред хижата, отбивка до най – стария бял бор в Рила (намира се на 5 минути от хижата) и старт на 15 километровия преход до хотел „Бор“ в Семково.

Там вече е „друга бира“, ако мога да използвам познатото клише – сауна, басейн, вкусна храна, разходка до Сухото езеро, китара, игра на карти – и така 2 дни. И не на последно място – прекалено грижовен персонал, мили местни хора.

На следващия ден – през Динков дол, до хижа „Македония“. Невероятно красива природа с много зеленина и вода, радост за възприятията.

След като пристигнахме похапнахме (тук всичко е много вкусно), настанихме се и който чувстваше, че има още сили и желание се включи в разходката до Голям Мечи връх. Отново незабравима вечер с много смях и песни.

На сутринта поехме към последната ни спирка – Владичина поляна. След 14 км бяхме там – в едно райско място, направено с много вкус и майсторство от Стефан – собственикът на това рилско бижу, с отношение към детайла и удоволствието. Всеки с малки деца или внуци почна да крои планове кога и как да доведе малчуганите, за да ги закърми с любов към невероятната ни природа, планина и родина.

А вечерта – прощален концерт между китарата на водача Любо и барабаните на Генчо. Генчо е нашият ангел-хранител, който в първата група носеше в раницата си само един барабан и половин дайре, но с втората група дойде с УАЗ-ка и барабаните вече бяха 6, а пък и раниците ни някак леко стигаха от хижа в хижа с руската машина.

Последна сутрин. Само час ходене до автобуса, който ни чакаше на 3 км преди Рилския манастир, където е разклона за Владичина поляна. Отидохме до манастира, запалихме свещици, изядохме по няколко манастирски мекици и хайде обратно към Кюстендил. Попътно се отбихме до Стобските пирамиди – природния феномен, който някак бавно и лежерно навява мисли, че сме си у дома.

Така приключиха тазгодишните екскурзионни летувания на ТД „Осогово“. Благодарим ти Рила за топлия прием! Нека Стара планина да ни очаква догодина!..."