Из потайните снежни кътчета на Лакатишка Рила

В началото на февруари 2023 година, въпреки лошата прогноза за времето и очаквания за много сняг, никои от групата не се отказа от поканата на нашите приятели - Богомир и Мая Богомирови. Те също като нас са членове на туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил. Предложеният от тях маршрут беше много интересен и непознат за повечето от нас.

„По няколко причини – вече познаваме добре повечето големи планини в България. Търсим нови и непознати маршрути за един ден в зимните месеци. Затова крайната цел на разходката ни беше Лакатишка Рила и по точно връх Белчаница.“ – споделиха туристите от кюстендилското дружество.

Лакатишка Рила е най-северният и най-нисък дял в ниската част на Северозападна Рила. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица (ляв приток на Черни Искър).

Най-високата му точка е връх Зекирица 1733,8 m, но ние вече бяхме ходили там. Сега предстоеше да изкачим връх Белчаница 1654 m. Единственият маркиран туристически път е Е4, свързващ Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. В Лакатишка Рила се намира защитената местност „Букова Усойка“. В нея са запазени многовековни букови гори.

Не ни спря нито прогнозата за сибирски студ, нито поледицата. Това място е истински рай за фотографите. Снимаш, снимаш и снимаш... След всяка стъпка пред теб се откриват нови гледки... Пресният сняг, чистия въздух и безкрайната синина и белота ни омая.

„Винаги има причини да сме щастливи. Трябва да погледнем от хубавата страна на живота и да благодарим за това, което имаме!!! Лакатишка Рила ни посрещна с много сняг и ни подари една Зимна приказка, Правихме пъртина, радвахме се на снега, гледки не видяхме, не изкачихме върха, но пък много се смяхме… Благодарим на цялата група, че ходи като един в този тежки зимни условия.“ – сподели Мая Богомирова.

Хубава „зимна приказка” и чудесно начало, надяваме се, на една интересна предстояща година. А най-хубавото е, че се чувстваме и пречистени, и заредени, и нови, защото сме получили поредната порция планинска мъдрост.

„Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в тези планини. Привличат като магнит, така че когато си тръгвате ви остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора. Когато отидете в този край си мислите, че сте дошли на края на света! Защото не е пренаселено, защото е в планината и защото изобилства от девствена красота. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците на природата, бълбукането на реките, езика на птиците ... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.

На връщане към Кюстендил настроението на всички бе приповдигнато от похода и изживяванията в този прекрасен ден.