Непознатите Родопи

Идва пролетта. Природата се съживява след дългата и студена зима. Слънцето изгрява по-рано. Настъпват по-топли дни. С топлите дни идват и нашите надежди и дългоочакваното екскурзионно летуване в Родопите. Цяла година с нашият приятел и водач от Велинград – Огнян Златев и оператора Евгени Попов от Пазарджик планираме това летуване, което нарекохме „Непознатите Родопи“. Програмата беше много амбициозна, не само затова, че предстоеше заснемането на филм по нашия маршрут, но и заради изненадите, които ни очакваха.
Гледката от панорамната площадка над язовир Доспат е невероятна и затова й отделихме необходимото време.
„Тук пред нас се откри картина, която е изрисувана с най-богатото си въображение. Невероятни са извивките, които подобно на змия извиват снага между хълмовете в коритото на язовира“ – споделиха кюстендилските туристи на първата отбивка над язовира.
Разходката ни започна по еко-пътеката и изворната зона по тясното ждрело на Девинска река. С нетърпение преминахме през мостчето и чувахме шума на водата, примамливо канеща и подсказваща за своята красота…. От лявата ни страна се чуваха веселото ромолене на реката, виеща се през големи и малки камъни, скриваща се сред храсти и паднали дървета. Тук там има разпръснати дървени беседки и пейки, много удобни за кратка почивка или пикник сред природата. За любителите на скарата на открито има дори оградени с камъни огнища. Стигнахме и по последната стръмна пътека и ето го и него…приказен, буен, шумящ Мечешки водопад, с цялото си величие. Усещането е странно. Всяко природно чудо е уникално и несравнимо…. Колкото и прилагателни да наредя едно след друго ще са малко, за да се опишат красотата му, красотата на една малка частица от богатата природа. Колкото и да си чел, колкото и снимки да си гледал, не е достатъчно…просто трябва да се види, да се усети…. Даваш си сметка колко велик творец е природата и се чувстваш толкова малък и незначителен. Чувстваш се толкова запленен, че не може да си тръгнеш просто така…затваряш очи и оставяш капките вода облени от слънчевите лъчи да измият сивотата от душата ти и да внесат радост и желание за живот… Просто стоим и гледаме…забравили за момент дори и фотоапарата, който до преди момент използвахме така ожесточено. Сякаш вкусваш първата лъжичка от много вкусен десерт и знаеш, че следващата ще е още по - хубава. Опитваме се да запечатим тази приказка в няколко снимки, но накрая се усмихваме като си мислим, колко невъзможно е това…Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски Въпреки, че на пръв поглед изглежда непристъпен, пръснатите из подножието му скали примамват да се докоснеш до него съвсем отблизо. Посядаме за миг, точно в подножието, където се изсипва с пълни шепи водната благодат. Попиваме водните капки, носещи напевната, весела песен на водопада, неговата красота и емоция. Вдишваме дълбоко, сякаш се опитваме да поемем колкото можеш повече от тази красота. Усещането е приятно, просто прекрасно…Всяко природно чудо е уникално и несравнимо…. След множество от снимки на водопада по обратния път отново се насладихме на красотата на каньона и меандрите на река Девинска.
Денят вече е към своя край и героите са уморени. Това е последната ни отбивка за деня. Тръгваме си усмихнати с приповдигнато настроение, като отнасяме с нас частица от тази красота.
Настанихме се в къща за гости в с. Буйново. След огромното гостоприемство на домакините и вкусните гозби групата трябваше да събира сили за следващия ден.
Предстоеше изкачването на най-високият връх в регион Западни Родопи - Виденица (Гьозтепе) – 1652 м. Името на върха идва в превод от турски език “гьоз” очи , “тепе”- връх и при ясно време от него се вижда Бяло море. Древна легенда разказва, че там е имало светилище на бог Дионис, подобно на това в Делфи. Предполага се, че е посещавано от Александър Македонски.
Минахме през няколко малки селца. На пръв поглед спокойни, но будещи тъга. Спокойствието не се дължи толкова на отдалечеността от забързаните градове, колкото до това, че малко по малко опустяват.
Нашият водач, Оги ни разказа, че се смята, че в региона на връх Виденица са живели сатрите, които са били горди и свободолюбиви, а жреческият род беси от това племе е извършвал ритуалите си именно на този връх. Категорични доказателства за това дали именно това е родопското светилище, второ по значимост след Делфийското, не са открити, а и много места в Родопите претендират за славата точно на това светилище на Дионис. Едно е сигурно – струва си да се изкачите на върха и да погледнете от там. Разкриват се удивителни гледки, които ще зарадват всеки пътешественик. На северозапад се открива гледка към с. Змеица, община Доспат. На юг – към с. Буйново, община Борино. По пътя до върха минахме през чудесни гори и поляни с цветя. Въздухът трепти от чистота и свежест. При разкопки в Западните Родопи в района на върха е открита мраморна глава на римската императрица Юлия Паула, съпруга на император Елагабал. Находката е на археолози от експедицията “Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител д-р Костадин Костов, директор на Археологическия музей в Пловдив.
Вечерта в групата имахме рожденик – Валери Георгиев. Отново много снимки, камерата на Евгени, танци, песни, безгрижен смях и очакване за нови преживявания.
С малко тъга в сърцата си се разделихме с любезните домакини от къща за гости „Орлец“, където бяхме посрещнати като гости, но се разделихме като приятели.
Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска и Триградска. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи, местност Варницата от 1 558м.н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, в непосредствена близост до българо-гръцката граница. Нашата бойна група се отправи именно към село Кожари. По меандрите на река Буйновска има изградени множество заслони, чешми, коя от коя по студени, изградени с много любов от жителите на двете села.
Небосводът е спокоен и дълбок, осветен от блестящите лъчи на слънцето. Ливадите са покрити със сочна зелена трева, обилно изшарена с пъстрата феерия на цветята. Лъщят водите на реката, притихнали в лятна леност. Зелен слънчев емайл е покрил планинския лес над селото.
На мегдана на село Кожари останалите малко жители ни разказаха с носталгия, как в миналото са звънели чановете на хиляди овце, събрани в големи стада. Ехтели са чудни момински песни и бодри ергенски провиквания. Подемали са игриви мелодии, звучни кавали, потраквали са бели калайдисани менци край бистрите извори, радостен детски глъч е изпълвал простора.
Село Буйново и село Кожари са на около 2 км от границата с Гърция. Буйново е на 1321м, а Кожари на 1357 м надморска височина. Това обаче е трудно да се разбере. Бяхме изключително удивени да видим равната като поле местност, през която като сребриста змия се вие река Буйновска. След високите отвесни скали и тесния път на Буйновското ждрело, просторът, който се ширна пред нас силно ни изненада.
На места реката се вие край пътя, после пресича ливадата и отива към боровите гори. По-красивата и широка долина около Буйновска река, след много меандри и почивка в граничното приказно село Кожари минахме кльона на границата и по тясната долина с постепенно изкачване стигнахме до един от изворите на река Въча, което е и нашата атракция в програмата. След кратко изкачване достигаме и браздата с република Гърция. Пак снимки за спомен след около час преход в красивите гори на Родопите достигнахме до скътаното с. Водни пад с красивите му къщички на края на света. Над самото село е бившата заставата. Продължихме спускането по една красива рекичка и тясна долинка и след още час достигаме до долината на р. Триградска и село Триград. В хижа Триградски скали ни очакваха още изненади, усмивки, уют, пъстърва, гайди, песни и незабравими спомени.
Следващият ден маршрута беше до защитената местност Чаирски езера. Те са естествено образували се свлачищни езера, образувани от топенето на ледници през ледниковия период. Езерата са изумително красиви, с редки растителни видове.
Последният ден от програмата е по село Кестен То е едно изключително живописно и красиво кътче в необятната и омайна Родопа планина, където времето като че ли е спряло.
Село Кестен е едно от забравените, сгушени в гънките на Родопа планина селца, до днес запазило самобитността си и нашия водач го бе оставил като черешката на тортата за нашето родопско приключение. Труднодостъпно, разположено в Западните Родопи, в непосредствена близост до Българо-Гръцката граница. Намира се на 1320м надморска височина. През селото минава река Кестенска, приток на река Въча. Село Кестен е едно от местата в Родопите, където човек попада в един друг, различен от обичайния свят, който ежедневно ни заобикаля. Тук липсва дори шумът на колите. Поемайки към село Кестен и потъвайки в буйната родопска природа, човек оставя своите проблеми и тревоги някъде по пътя. Тук, човек попада във време отдавна отминало и забравено. Време, когато малките неща носеха радост на хората, когато не всичко бе слава и пари, когато завистта бе нещо непонятно. Село Кестен е подходяща дестинация за всеки, който по една или друга причина е изморен и отегчен от сивото ежедневие, за всеки, който иска да усети вкуса на истинския живот – животът от едно време, към който все повече хора изпитват носталгия.
В село Борино затворихме кръга на нашето петдневно приключение през юли 2023 година в непознатите Родопи. Ако случайно или не се озовете там, приемете нашия гастрономически съвет и се отбийте в местната мандра. Освен сиренето и кашкавала хората ще ви предложат и други млечни специалитети като например бръндзата, която е извара с кашкавал и е чудесно мезе за вино.
С малко тъга в сърцата си тръгнахме от Родопите. Това е място, което може да предложи на всекиго по нещо – места за отдих, красива природа, възможности за планински туризъм, легенди, както и уникални култови комплекси.
Освен красивата природа, едно от основните предимства на планината са нейните хора. Винаги готови да ти помогнат в труден момент, да те упътят и да те посрещнат не като гост, а като приятел. В това се убедихме след сърдечното ни посрещане в село Буйново и хижа Триградски скали.
Истинско удоволствие беше да се видят на едно място толкова много позитивни и щастливи хора. Разделихме се с нашия водач Оги и оператора Евгени Попов, които ни обгрижиха пет дни и си обещахме до нови срещи. Умишлено си оставихме още места, на които да ни заведат.
„Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в този край. Привлича като магнит, така че когато си тръгвате ви остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора. Когато отидете в Родопа планина мислите, че сте дошли на края на света! Защото е прелестно, защото изобилства от девствена красота и история. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците и езика на птиците, знаците от траките... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.
В края на нашето приключение се почувствахме не изморени, а напротив – заредени с енергия от приятните емоции.
Който се е разходил из България, се е уверил, че страната ни е красива. Но който е видял Родопите, е сигурен: България е неземно красива! Вековни гори, чист въздух и бистри като сълза извори са само част от пейзажа, на който се наситиха сетивата ни на екскурзионното ни летуване в Родопите, организирано от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил.

Тръгваме си с приповдигнато настроение, като отнасяме с нас частица от тази красота. Родопите са усещане. Емоция. Ако веднъж успееш да видиш красотата на тази планина, винаги ще се връщаш към нея. За нас Родопите са като уютен дом, който ни дава усещане за спокойствие, хармония и свобода.
Те стават спомените и надеждата, че пак ще се видим! Това беше едно вълшебно пътуване в друго измерение, където се докоснахме до магията на Непознатите Родопи. Можем само да възкликнем:
„Заслужаваше си!!!”
Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил