Летуване в Стара планина – между фойерверките и наливната бира

Традиционното екскурзионно летуване на ТД „Осогово“, град Кюстендил тази година беше на 17, 18 и 19 юли 2023 година в Стара планина по маршрут: Челопеч – хижа Мургана, хижа Свищиплаз, хижа Момина поляна, хижа Бенковски, Рибарица.
Автобусът ни остави в село Челопеч и оттам започна изпитанието. Първи ден, тежки раници, умопомрачителна жега и 730 метра денивелация ( разбирайте голям баир). И така 5 часа, вместо очакваните 2-3. Затова пък бирата в хижата беше заслужена. След обяда и настаняване по стаите желаещите се разходиха до връх Мургана, на около 40 минути над хижата в лежерно темпо и приятелски разговори. Вечерта започна с хапване, пийване и вечната китара, която е с нас от години. Любезните хижари ни предупредиха, че ще има грандиозна заря, тъй като в община Челопеч тази вечер приключват празниците, привлекли многобройни участници в богатата културно-музикална програма. Точно в полунощ започна невероятна феерия от цветове и форми в нощното небе. Над нас Млечният път също затаи дъх и зяпна шоуто. Като за начало на приключението – много добре!
На другия ден – закуска и преход до хижа Свищиплаз. Отново жега и големи денивелации. Пак се придвижихме по – бавно от очакваното. Но, какво от това? Поспряхме на хижа Кашана, за да уточним най – лекия път за групата, и пак напред! На около половин час преди хижа Свищиплаз спряхме на новопостроена чешма при заслона на ловците. Благословени да са хората, сътворили този благодат за зажаднелите туристи. И отново прекрасна храна и запомняща се вечер с много песни и настроение с милите хижари.
Сутринта започна със закуска, снимки и пак на път. Не е лесно на тъпчеш гръбнака на Балкана, изисква усилия и всеотдайност. Минахме през връх Косица, после през връх Паскал и стръмното спускане към хижа Момина поляна. Почти през целия път ни брулеше хладен вятър и мъглата често криеше пейзажа. Така времето ни помогна в този тежък преход, не беше толкова безмилостно както първите два дни. И отново вкусна вечеря и забавление след това с много хора и песни. Но това си го можем.
За хижа Бенковски трябваше да се върнем по част от вчерашния път. Повторението е майка на знанието са казали някакви мъдри хора преди много години. Така, че този път го запомнихме. Простора беше кристален и хълмовете пред очите ни се диплеха в пасторална идилия. Красота! Ходенето вече ни спореше и с лекота преодолявахме разстоянията. Направихме почивка на Петте чучура при изоставената хижа Планински извори. А пък на връх Тетевенска баба (2071 мнв) всички баби се снимаха с дървената табела, указваща името му, нищо, че повечето баби бяха кюстендилски.
Преди хижа Бенковски се появи един стръмен участък, хей така от нищото и доста ни изпоти. Но когато влязохме в буковата гора вече нещата се наредиха за хепиенд. На хижата – наливна бира! Чак не вярвахме на очите си! А казваха, че нямало пълно щастие?! Най – сериозните от групата се изкачиха до връх Ушите, за да хвърлят един поглед и оттам. После събрахме дърва за огън. Седнахме отвън по масите с вкусната вечеря и с оцелялото до тази вечер пийване и запяхме. До късно през нощта се любувахме на Млечния път и припукващата топлина от дървата.
На другия ден – тежко и продължително спускане до Кървавото кладенче, лобното място на Георги Бенковски, над Рибарица. После – автобусът към дома. И така, загледан през прозореца, щастлив от преживяното се замислих, че нас хората повече неща ни събират, отколкото разделят. В групата ни имаше двама туристи от република Северна Македония, както сега я наричат, и с тези хора никой не опита да подели история или територии. Само щастието ни беше поделено.
И накрая – може би една моя мечта е на път да се сбъдне. Мечтая си хижите да се стопанисват от добри хора, за които планината е мисия и дом. Този път беше така! Дълбок поклон и благодарности към хижарите на четирите хижи. Да, първите две са с повече възможности, защото богатите общини в подножията им помагат. Докато на следващите, младите хора, които ги стопанисват се борят с вятърни мелници за оцеляване и развитие. От сърце им желая кураж и успех!
И така между фойерверки и наливна бира останаха незабравими спомени от прекрасната Стара планина.

Автор: Любомир Младенов – водач в ТД „Осогово“, Кюстендил