ЛЮДМИЛ ЯНКОВ – МЕЧТА ОТВЪД ДОЛИНИТЕ,КОЯТО ВИНАГИ ЩЕ ИЗПЛУВА ОТ СПОМЕНИТЕ!

Човеци от ранга на Людмил Янков се появяват в световната история с честотата на Халеевата комета – през 76 години! И ако кометите осветяват физическия небосклон, закономерно изчезвайки от него, то личности като Людмата осветяват ярко моралния небосклон на човечеството .Макар че в краткия му живот има много примери в подкрепа на това твърдение, мисля че е достатъчен и един единствен, който гръмотевично кънти и до днес със своята непринудена експресивност. Това е безпрецедентната акция, в която роденият в Перник кюстендилец даде всичко от себе си, беше готов да даде и живота си, за да спаси уникалния алпинист и приятел Христо Проданов през онези драматични априлски часове на 1984 година, след като българският флаг вече се вееше на връх Еверест.
Людмата е човек с разнообразни таланти, с харизматично излъчване, роден да бъде обединител и това го знаят всички, докоснали се до неговия характер по времето на общите усилия, общите постижения и, разбира се, общите радости в малкия голям космос на туристическото дружество „Осогово“ и елитния алпийски клуб, известен като кюстендилската школа по алпинизъм. Усмихнат доверчиво и окуражаващо под мустак, Людмил Янков е самата естественост на нещата, ей така, от само себе си, както се диша! Той никога не се вземаше на сериозно, но с каквото се заеме извършваше по най–добрия и увлекателен за останалите начин. И постигна толкова много, колкото мнозина „сериозници“ не могат дори да измечтаят! Обичаше да казва, че всичко може да се направи, но не всеки може да го направи. И хората му вярваха! И сега му вярват със същата обич, както тогава, когато на многобройни срещи разказваше за „Лхотце 81“ и „Еверест 84“, без да натрапва своето присъствие в неповторимите истории, а всъщност те са били неповторими заради неговото участие в тях. А и той ги одухотворяваше, обогатяваше с разсъждения и учудващо за един технократ не допускаше никаква скука в разказваното. На една снимка от 1986 година говори за Еверест и за всички върхове в планински и в преносен смисъл на думата, за природата и изкуството, за унаследения човешки стремеж към каквато и да е височина, за отблясъците на алпийските стени и по лицата на хората, когато ги огрее слънцето на доброто!

Слушат го млади хора, които се занимават с литературно творчество, изобразително изкуство, театър, музика, танци, журналистика...Слушат го и правят своя избор той да бъде председател на клуба на интелигенцията. Людмата приема с неудобство, защото не счита себе си за творец, но като човек, застъпник за различни симпатични каузи и благодарение на своята популярност превръща в творческо гнездо бившия учебен фризьорски салон. И в това уютно пространство вече има място, за артистични и социални контакти, има време за всичко. Пространство и време, наситено с обаятелното присъствие на Людмата!
Мнозина най–вече знаят, че Людмил Янков е изключителен алпинист от свръхвисока класа. Той е и много добър автомобилен пилот, изобщо – човек на състезателната тръпка. Той е очарователен и грижовен съпруг, баща, син, брат, приятел. Но едва ли мнозина знаят какви заложби има в сферата на изкуствата. С най–обикновена 16 милиметрова камера „Красногорск“ успя да заснеме драматичен документален филм за експедицията „Еверест 84“ по същото време, когато себеотрицателно се бореше за откриването и спасяването на Христо Проданов. Този филм бе представен две години след събитието в Пловдив, в клуба на културните дейци. Големият пловдивски художник Димитър Киров възкликна спонтанно и оглушително: “Е, след този невероятно силен филм аз се чувствам като едно нищо пред това младо момче Людмил Янков!“
Людмата притежаваше и музикален талант – пееше и свиреше на китара, купи си пиано, макар шеговито да казваше, че обичал от време на време просто да си „дрънка“! Имаше огромен интерес към източните религии и философии, свързваше техния мистицизъм с излъчването на Тибет и Хималаите, изследваше връзката на човека и природата в случаите на хармония или на конфликт. Притежаваше умение за философска рефлексия и логическо обяснение. Щедрата му литературна дарба предизвика появата на странната в жанрово отношение, но покъртителна книга „Мечта отвъд долините“, която написа и издаде ей така, на един дъх, както изкачваше върховете. И тя по същия начин се чете – на един дъх. Имам я с безценния автограф: “Заради всичко, което ни свързва!“ А иначе книгата е готов сценарий за игрален филм и в нея Людмил Янков оставя свидетелства за един друг свой талант – талантът на художник и илюстратор със свой графичен стил. Роден поет, той просто изпя изстраданите стихотворения в лиричния сборник „Гранитна вода“, издаден по–късно. Забележителният ръкопис „Стъпки във въздуха“ остави няколко дни преди оня трагичен 17 април 1988 година, когато полетя заедно със Стоян Наков към звездите и незабравата.
Роденият на 11 август преди седем десетилетия Людмил Янков успя да изживее половината от тях – само 35!? Но много сгъстено, в алпийска свръзка с Доброто, което проблясва по лицата на върховете и по лицата на хората. Всичко това беше и Е нашият Людмата – ярка непринудена единственост и човешки облик на мечта отвъд долините, която винаги ще изплува от спомените
Автор: Георги Славчев