Из гънките на Чипровския балкан

Ние туристите от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил с нетърпение очаквахме това пътуване. И то се състоя - средата на месец октомври 2023 година.На Петрохански проход нашият водач Лети Станева /Letty Staneva/ се включи към групата и поехме към Чипровската планина. Маршрутът ни бе до болка познат, защото по него бяхме посетили много забележителности. Но там винаги откриваме по нещо ново, което не си забелязал до този момент. Движим се на север и не можем да откъснем поглед от Балкана. Наоколо къщите като птичи гнезда са накацали по възвишенията, някои, строени на по-високи места, други на по-ниски. Планината отсреща става все по-стръмна. На много места склоновете ѝ са покрити с дървета, другаде с голи скали. Гората е обагрена в най-различни цветове. В дървесните корони се преливат жълто, кафяво, червено, зелено, оранжево. Никой художник не може да нарисува такава невероятна красота, нея може да я сътвори само майката природа.
Кулминацията на емоциите обаче предстоеше.
Чипровци е малко китно градче в Северозападна България, разположено в живописните гънки на Западна Стара планина. Намира се в долината на река Чипровска и във всички посоки е заобиколено от хълмове. Времето тук сякаш е забавило ход. Тези два факта в съчетание с планинските пътеки наоколо правят Чипровци и района много интересен за посещение, към което ние се отправихме. Градът е разположен в живописните гънки на Язова и Чипровска планина. Възникнало като поселение още в тракийско време, през Средновековието това е било оживено рударско селище. През Възраждането Чипровци придобива слава чрез златарската школа, книжовната школа, чипровските чаши и известните на цял свят чипровски килими – обект на България за нематериално културно наследство към ЮНЕСКО. Майсторките на килимите казват, че те имат не само естетическа сила, но и магическа. Те смятат, че който има чипровски килим в дома си, е застрахован от зло. В такива домове царуват обичта и добротата.
В Историческият музей, ни очакваше много атрактивен гид. Той ни разказа: „ЧИПРОВЦИ е един от първите рударски райони у нас. Находчиви чуждоземци се озовали тук и се заели с добиването на руда - в плавенето на злато из река Огоста, в топенето и обработката на металите заедно с по-голяма част от населението на Кипровец и на съседните села Железна, Копиловец и Клисура. Край Чипровска река гърмели самокови, светели металургични пещи, леело се сребро, желязо, олово. Майстори ковели съдове, златни и сребърни накити, а търговците Йовица Мартинов и Николай Петрович кръстосвали пазарите на турската империя и Влашко.
Постепенно чуждоземците се "претопили", в града се чувала почти само българска реч. Въпреки това в немалка част от населението останало католишкото вероизповедание. През 1601 г. папа Климент VIII назначил босненския францисканец Петър Солинат за софийски католически епископ със седалище Чипровец. Солинат построил манастир, разпространявал вярата; подстригал и ръкоположил в монашество няколко младежи и изпратил българчета да се учат в Рим.
Новият епископ Илия Маринов от Чипровец отворил училище, в което броят на учениците непрекъснато се увеличавал. Като помощник и наследник на Маринов дошъл Петър Богдан, също от Чипровец. Учениците вече изучавали четмо, писмо и смятане. По същото време, наред с първоначалното училище в манастира, било открито по-висше училище (семинариум), в който продължавали образованието си духовници.
Много войводи и хайдути са бродили из Чипровската планина, много пътеки са прокарали те из старите гори. Помни ги Балканът, помни Яко и Точе, Емит и Семко, поп Мартин... Помни и Панайот Хитов, старият войвода, минал през Чипровско“.
МНОГОВЕКОВНО е наследството на Чипровци, с влог в българската и общоевропейската културна съкровищница. Златарската школа, килимите и книжовната школа - това са три чудеса, с които се слави и гордее Чипровци.
Още през римско време градът е бил един от най-значителните златодобивни центрове на Балканите, а през Втората българска държава тук вече е работила монетарница. Чипровските златари били търсени и предпочитани. Сред великолепните накити и църковни служебни предмети от онова време е Бачковският дискос от ХVII век - шедьовър с неоценима стойност и значение. Обковката на Черепишкото евангелие (сребро с позлата), изработена от майсторите Никола и Пала през 1612 г., впечатлява особено със сцените Разпятие, Възнесение и Благовещение. Интерес представлява Владишкият жезъл (сребро с позлата), който има дължина 116 см и се състои от 5 части. Изработен е от чипровчаните Никола и Костадин. Сега повече от произведенията на златарската школа са експонирани в Националния исторически музей, има и в Музея на сръбската православна църква в Белград и в много страни на Европа.
Стара е славата и на чипровското килимарство, което се заражда към средата на ХVIII в. Натрупало опита на трите си развойни периода - конструктивния, декоративния и следосвобожденския - днес чипровските килими изумяват с цветното си богатство. Имената на килимите звучат доста странно, но може би те са най-точните: Цвекетата, Венците, Птичите гнезда, Саксийките, Лозницата, Перцата, Гарибалда...
Третото чипровско чудо е книжовната школа, свързана с имената на Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Антон Стефанов, братя Станиславови, рода Пеячевич. Те спомагат за разчупване на политическата и културната изолация на българския народ, за свързване съдбата на България с европейската политика и култура. Най-голяма книжовна дейност развива Петър Богдан (1601-1674). Ползвал е латински, италиански, гръцки, илирийски, румънски, турски, а се предполага, че и немски. Неговите многобройни преводи и доклади представляват интерес не само като исторически извори, но и като произведения на епистоларната и пътеписната литература. Най-крупното му произведение е неговата "История на България", написана век преди Паисиевата история и завършена през 1667 г. Смята се, че е отпечатана след неговата смърт.
През 1651 г. в Рим излиза първата българска печатна книга на кирилица под надслов "Абагар", което идва от заглавието на поместеното в книгата апокрифно послание на "Абагаря царя". Автор на книгата е католическият епископ Филип Станиславов (ок. 1612-1674), родственик на братята Иван и Михаил Станиславови - водители на Чипровското въстание от 1688 г.
Един от символите на Чипровци е Шарената чешма – старинна чешма от 17-и век, с интересни орнаменти, вкопана в земята.
От центъра на града през цялото време се радвахме на връх Трите чуки. Огромните зъбери и скали с остри върхове са се изправили гордо нагоре, като че ли искат да докоснат небето, а други пък ни приличат на старинни средновековни замъци, устояли на бурите и останали през вековете. Със сигурност са били нужни стотици години на вятъра, слънцето и дъждовете, за да ги оформят в причудливи образувания и изгладят така, както човек едва ли би могъл да го направи. Тези огромни късове скална маса сякаш внушават, че са непревземаеми и че върху тях човешки крак не може да стъпи.
Вторият ден ни очакваха 770 м денивелация нагоре до връх Голема Чука /1967м./ - централен връх от Чипровския Балкан, който предлага уникални гледки на 360 градуса, включително котловините на Пирот и Бела Паланка в Сърбия. Природата наоколо е уникална. Страховита, величествена, недостъпна.
„Панорамата, която се откриваше пред нас, все едно невидима ръка я създаваше на минутата и на всяка крачка имаше нова. Просторите към Стара планина радваха очите ни. Просто ти секва дъхът от тези картини. Горещият въздух играеше на хоризонта подобно на мираж в пустиня. Планинските хребети, които се извисяваха отпред, всъщност бяха доста далече“- споделиха осоговските туристи.
Седим на върха, всеки преживявайки красотата, емоцията, чувството. Съзерцаваме хоризонта, поемаме на големи глътки чувството за свобода, което планината ни подарява и усещаме как планината полека ни “прекроява” и „смалява” Седим на върха, всеки преживявайки красотата, емоцията, чувството. Съзерцаваме хоризонта, поемаме на големи глътки чувството за свобода, което Берковската планина ни подарява и усещаме как планината полека ни “прекроява” и „смалява” – показва ни колко сме еднакво малки и незначителни, еднакво беззащитни и раними – прашинки и от краткото ни собствено настояще, и от безкрайната й вечност.
Въпреки умората от тежкия преход всички се почувстваха щастливи от деня и събраните емоции.
За третият ден от програмата Лети ни бе избрала посещение на Чипровския водопад и Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча”. През цялото Време Лети ни заливаше с безброи интересни легенди от региона. Слушаш, мислиш и в същото време изпитваш такова страхопочитание пред историята с нейната суровост и великолепие.
Чипровският водопад – висок е около 18 метра и е на около час и половина от градчето по екопътека Дамяница. Едновременно далечен и близък, привличащ те като магнит и криещ толкова опасности в себе си, недостъпен и примамващ, той те очаква, за да ти открие своите тайни, да ти покаже своите невиждани красоти, да вдишаш чудния свеж въздух, който сякаш разтваря гърдите ти и ти дава чувство за свобода.
За достоен завършък от програмата бяхме оставили Лопушанския манастир „Св.Йоан Предтеча”. Неизвестна е датата на основаване, но се знае, че е възстановен през 1850 г. от архимандрит Дионисий. През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран. Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски. Манастирската църква представлява умалено копие на тази от Рилския манастир. Иконостасът е дело на Стойчо Фъндъков. По време на Възраждането в двора на манастира е имало действащо килийно училище, а построената тогава белокаменна чешма с три чучура и днес утолява жаждата на посетителите. Манастирът е бил често посещаван от народния поет Иван Вазов. В него бе открита икона на св. Богородица, по съновидение на жена от София, която никога не е била в Лопушанския манастир. Иконата е престояла зазидана повече от 150 години и е изложена в църквата за поклонение.
През 2014 г. в двора на манастира отвори врати нова зимна църква с мраморен олтар. Тя е посветена на двама светци – Св.Панталеймон и Св.Параскева. Олтарът и иконостасът са изработени в гр. Карера в Северна Италия, чийто майстори се славят с особени умения в изработката на мраморни олтари. Църквата е построена на два етажа по подобие на Боянската църква и на църквата край Асеновата крепост. Тя е в стил на храмовете градени по времето на Първото българско царство.
Тук се разделихме с Лети. Тя има много специална връзка с нас като група, като туристи и хора. Раздава се безкрайно и всеотдайно. На раздяла, разбира се след уговорки за следващи дестинации тя сподели:
„Още много имам да разказвам и да ви покажа. Надявам се, че сте почувствали поне малко от това, което исках да ви покажа. Надявам се, че сте усетили любовта и гордостта в думите ми, че сте разбрали, че този край е едно уникално кътче от тази Земя. Не бива с лека ръка да подминаваме богатствата на нашата страна.
България има още много скрити богатства, които хора като мен искат да ви покажат“ – сподели Лети.
„Обичаме те Лети!!! До нови срещи…....
Накрая искам да ви разкажа и за още едно незабравимо преживяване в Чипровци. Имахме щастието да се запознаем и гостуваме в Павловата къща. Младежът Цецо е най – младият производител на Чипровско пиво и тя е първата семейна занаятчийска пивоварна в Северозападна България. Чипровско пиво не се филтрира и пастьоризира. Не се добавят стабилизатори и консерванти. Създателят на кехлибарената напитка – 21-годишният Цветомир Стефанов, е истинско вдъхновение. На 16 произвежда първите 2.5 литра пиво, а днес управлява най-младата/малката пивоварна у нас.
С голям ентусиазъм той ни разказа историята на пивоварната. Всичко започва през 2018 година, когато 16-годишният Цветомир Стефанов решава да свари бира у дома с баща си. Използва тенджерата на баба си, в която тя готви чушки и сарми. Ситото за брашно. На един котлон я увива с одеяло, за да не губи температура. Слага течността в пластмасова бутилка, за да ферментира бирата. Подкрепен от семейството си, той прави първите си 2,5 литра бира. Опитват от халбата с кехлибарената течност точно на Бъдни вечер. На трапезата си пожелават да продължат да произвеждат пивото. Следва усъвършенстване на рецептата, увеличаване на капацитета. И така лека-полека на Фестивала на килима в Чипровци решават да представят бирата публично. Предвидените 500 бутилки „Чипровско пиво“ свършват само за 3 часа и даже не стигат за още желаещи да опитат от бирата на Цветомир. Така на Цецо хрумва идеята да превърне хобито си да прави пиво в бизнес. Следват тонове бира, които произвежда в собствената си млада пивоварна. Неотлъчно до него са баща му и чичо му, които участват в производството на Чипровското пиво. През 2021 вземат и официален лиценз.
Цецо е от онези хора, които веднага те впечатляват с усмивката си, непринуденото поведение и умението да разказва. Само на 21, а сякаш пред теб стои бизнесмен, който от години е в занаята с бира. Впечатлени сме от предприемаческия дух на това момче от малък град, където възможностите не са под път на път. По негови проучвания неговата пивоварна е най-малката регистрирана у нас.
Етикетите на Чипровско пиво също са дело на Цецо. Така например между житните класове е поставил мотива „Канатица“ – в превод означава крило, закрила. Носи късмет и благополучие и защитава дома от зли сили.
Отгоре и отдолу е сложил друг емблематичен за чипровските килими, мотив – „Каракачка“: „черноока булка“ или „черна булка“ от турски „кара“- черно, „качка“- булка. Този мотив наподобява човешка фигура. Предполага се за символно изображение на древната богиня на плодородието. Символът е определян и като силно стилизирано изображение на летящ змей. Отстрани на етикета вертикално е разположил друг важен мотив от килимарството – пиротската кука.
Идеята на 21-годишния предприемач Цветомир Стефанов е вратите на малката му пивоварна да са винаги отворени за посетителите, за да покаже как приготвя свежата напитка с подбрани сортове хмел, малц и чиста планинска вода.
Освен пивоварната, Цветомир отговаря и за семейния хотел-механа “Павлова къща”. Там ние опитахме от местна кухня като мезе към бирата. Ние опитахме от „Гнетените“ чушки с боб с бабина душица ( мащерка ), джуркана коприва, Чипровско пържено, Чипровска баница, качамак, Чипровски сушени мезета и т.н.
Да си оближеш пръстите!
След тези хубави емоции и тези млади хора, които искат да ни запознаят с уникалната красота, възможности на България и да ни върнат отново в този край си тръгваме с малко тъга в сърцата си.
Планината остава назад. Грабва ни просторът, безкрайният хоризонт, широтата на пейзажа. В далечината се очертават силуетът на милионния столичен град и възвишенията на една друга планина, Витоша. Едва ли на друго място по света има такова съчетание и разнообразие от планини, равнини и реки, събрани на едно място и изпълнени с толкова много природна красота, както в България. Наше човешко задължение е да опазим мястото, където живеем, и за тези, които идват след нас.

Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил