Почит към паметта на алпинистите Людмил Янков, Стоян Наков и Стамен Станимиров

По традиция всяка година на 11 август Туристическо дружество "Осогово“ гр. Кюстендил със съдействието на Община Кюстендил организира поход до втора тераса – Мальовица в Рила планина, където се почита паметта на алпинистите Людмил Янков, Стоян Наков и Стамен Станимиров.
За пръв път тази година в проявата се включиха дъщерята на Йордан Зашев - Даниела Калева с мъжа си /те живеят в Австралия/, синът му Пламен Зашев и майка им Лиляна Зашева.
На "Меча поляна“ туристическият хор "Осоговско ехо“ изпълни няколко любими туристически песни и любими стихове. Даниела Калева изказа много мили послания към присъстващите, а след това бяха поднесени цветя на втора тераса.
На събитието присъстваха кинематографите Николай Йотов и сина му Иван Йотов. Емануела Дюлгерска ни припомни любими мисли и стихове написани от Людмата.
Всяка година тук, в слънце и дъжд, на този ден са и синът, снахата и внучките на Людмил Янков. Децата цитираха стихове на своя дядо, с когото срещите им са били единствено чрез словото – чрез думите на хората, чрез допира с поезията му.
Людмил Янков щеше да навърши 72 години. Поетът със сечиво в ръка и въже на рамо. Алпинистът, който носеше чувствата си в джоба до карабинера.
Роден преди 72 години в Кюстендил, израснал с поглед нагоре — към върховете. С душа, настроена на честота, която улавят само онези, които знаят, че височината е преди всичко състояние на духа. Заслужил майстор на спорта. Почетен гражданин на Кюстендил. Поет...
"Не питай за цената на мечтата –
бори се, литвай, падай и умирай!"
— писал го е той. Извикал го е от себе си, както се вика преди скок над бездната, но най-вече с пълната вяра, че е готов да плати цената.
Неговото поетично наследство е планинарска летопис, в която скалите, снеговете и облаците говорят на езика на човешките чувства. В стиховете му няма поза — има път, изпитания и честност, остри като ръба на Матерхорн.
През 1984-та, когато страната ни поглеждаше към най-високия връх на света, Людмил беше там — в експедицията „Еверест“. Не стигна върха. Не сбъдна своята мечта, защото опита да спаси друга. Христо Проданов остана там завинаги. Людмил се върна — не с покорен връх, а с нещо по-голямо — със съвест.
"Човек губи цял живот по нещо.
Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си,
стига да запази вярата в смисъла на това,
което прави всеки ден."
Това е неговото завещание. Това бе неговата висота.
Той изкачи Айгер, Матерхорн, Чивета, Гросглокнер, Чима Пиколисима, Ленин, Елбрус… Мечтаеше за Еверест, но откри своя най-личен връх — Човечността.
И хората му се отблагодариха, а планината се поклони пред неговото име. Четвъртият по височина връх в Рила, доскоро известен сред туристите като Безименния, вече носи името „Людмил Янков“ — траен знак, че духът му остава тук, сред снеговете и небето.
"Дълго летях... Всеки скален праг отнемаше част от живота ми...
Болеше ме само... Болеше ме много...
Оставах без лице, без костюм и без грим...
Без град, топлина, без приятели, без светлина...
Оставах гол, сам и далечен..."
На 17 април 1988 г., недалеч оттук — на връх КамилАта, той падаше, но летеше... не беше загубен, а остана и духът му все още се рее над всички нас .... днес, когато стоим тук, усещаме не отсъствие, а присъствие. По вятъра. По тишината. По сенките на облаците, които се плъзгат по скалите. Той е тук. Той... и много други...
С Людмил тялом си отиде и младият Стоян Наков — родом от Кюстендил, амбициозен и отдаден на планината. Участник в експедиция „Памир – 1987“, една от най-ярките млади надежди на българския алпинизъм. Споделяше въжето и мечтите на Людмил — и остана завинаги вплетен в тях.
Някъде тук, около нас усещаме и Стамен Станимиров — „Железният Стамбата“, майстор на спорта по алпинизъм, участник в експедицията „Еверест-84“. Катерил върхове от Анапурна до Матерхорн, обучавал млади планинари, спасител, парапланерист и приятел, който винаги подаваше ръка. Човекът, за когото благородният жест беше принцип, а планината – религия.
Чувстваме присъствието и на Йордан Зашев - Даката– големият приятел на Людмата (29.08.1940 – 09.12.1983), нашият земляк /от с. Друмохар/ и приятел на много кюстендилски алпинисти, участник в националния отбор по алпинизъм и член на окончателния състав на експедиция „Еверест – 84, изкатерил Елбрус в Кавказ и три гиганта в Памир. Загинал под връх Ловница в Рила...
"…Пак заедно ще катерят върховете,
алпийското въже като мълния ще разсича нощта
и ще осветява лицата им,
изсечени от гранита на мъжеството,
приятелството и порива към висините…"
... написа преди време кюстендилският поет Михаил Калдаръмов. Мнозина са тези, които имат какво да споделят с нас за всички тези именити алпинисти , но най-ценно е , когато за тях говорят техните деца
Днес, дошли от другия край на света са близките потомци на Йордан Зашев. Синът му Пламен сподели с всички ни изкачването, но и своя спомен за него.
Специално участие в нашата проява беше и участието на кинематографите Никола и Иван Йотови. Творческата биография на Николай Йотов е свързана с БНТ и конкретно с програмата „Атлас“, със сътрудничеството на големия пътешественик Симеон Идакиев. В програмата „Атлас“ през 1995 г. е създаден документален филм от Николай Йотов „Разговор с приятел, който остана в планината“. Разказва за живота и подвига на Людмил Янков.
Днес – 30 години след премиерата на документалния филм Николай Йотов, подпомогнат вече от сина му започват работа по игрална версия на филма “Разговор с приятел“. Затова творческият екип ще разчита на подкрепата на кюстендилци с обеждението да се възкраси за българите светлите спомени за мъжете от Еверест, запомнените, но и забравените.
Присъстващите имаха възможност за походи до върховете Мальовица, Еленино езеро и Камилата.
В мероприятието се включиха повече от 150 участници туристи, алпинисти и деца с родители от студио „Дебют“, Еко клуб „Малкия принц“ и много любители на планината от цялата страна.
И също както слети с алпийското въже изгубиха живота си преди години, така и имената им днес стоят редом на паметната плоча. Изковани в миналото, но за да останат в бъдещето и да ги помним и да не забравяме….
„Пак заедно ще катерят върховете, алпийското въже като мълния ще разсича нощта и ще осветява лицата им, изсечени от гранита на мъжеството, приятелството и порива към висините!“….
...