До село Байлово и героите на Елин Пелин

Планината е не само място за отдих, но и извор на национална гордост, култура и духовност.
На 06 ноември 2025 г. туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил, организира за членовете на туристическия хор „Осоговско ехо“ и туристите ветерани разходка до село Байлово. То е родното село на видния български писател Елин Пелин, наричан певец на българското село. Село Байлово е разположено в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора.
Заредени с много очаквания и голяма доза нетърпение, ние туристите от Осоговското дружество се запътихме към новото ни еднодневно пътешествие.
По покана на уредника на музея – Евгения Добрева и водача Бойко Неделчев групата се запъти по затънтените за нас краища, които до тогава винаги оставаха малко настрана. В сезона на есента, багрите, ароматите, кристално чистия въздух и гледки ние посетихме един непознат за нас район. Пътят е изключително живописен, особено сега. Окъпаната във всички багри и проблясъците на слънцето, което искаше да ни зарадва и посрещне, а и заобикалящите ни планини изглеждаха още по-величествено. Те от време на време се губеха в очите ни с обвитите от мъгла върхове. Времето не изглежда много обещаващо, дори се опитва да ни сплаши с лек дъждец, но ние тайно се надявахме да ни се размине. И се размина!!!
Жадни да усетим магията на словото на писателят Елин Пелин след снимките пред музея, нашия екскурзовод Евгения Добрева ни потопи в естествената атмосфера на неговия свят и научихме много за живота и творчеството му и си припомнихме много негови творби.
Разказа ни, че през 1977 г. на 11 ноември тържествено са открити построения в чест на 100 годишнината от рождението на писателя Дом – паметник „Елин Пелин” и реставрираната за музей родна къща (дарена от наследниците на фонд „Тринадесет века България), днес филиал на Националния литературен музей – София към Министерство на културата.
В Дом – паметника се помещава богата библиотека на читалище „Елин Пелин – 1922” с над 13 400 тома литература. Книжният фонд се обогатява с нови издания, закупени със средства от спечелени проекти, обявени от Министерство на културата. В красивата сграда има киносалон със 185 места, малки зали и гримьорни, музейна експозиция „Живот и творчество на Елин Пелин“.
Къщата-музей е привлекателен обект за посетителите от цялата страна. Широкият двор с големия орех, плевнята, навесът, под който е събран селскостопански инвентар, ни върнаха към атмосферата, в която е живял и творил Елин Пелин. Жадните да усетят магията на словото на писателя се потопиха в естествената атмосфера на неговия свят, научихме много за живота и творчеството му, неговото семейство и приятели.
Нашият водач Бойко Неделчев ни очакваше с нетърпение, за да ни заведе по еко пътеките „Андрешковото блато“, „Каменният мост“ и др.
По маршрута имаше много къщи, които се реновираха. Но и минавахме покрай опустели къщи. Спуснатите им кепенци приличаха на затворени клепачи. Опитвахме се да си представим какви ли хора са живели зад тях. Колко ли спомени, смях и сълзи се крият зад залостените порти?... А някои ще останат затворени завинаги. До старите спящи къщи се издигат нови постройки, а току-що лакираните греди греят на слънцето. Красиви са, и личи допирът на майсторска ръка, както при по-старите, с голямата стряха, която хвърля тежка сянка върху прозорците. Да построиш къща е цяло изкуство. Защото освен с пари, къща се гради и с много любов. Такава е къщата строена от бащата на Елин Пелин – Йото Варджията / Иван Стоянов/, който освен нея е направил и Каменния мост, иконостаса, дърводелски предмети и толкова много, много други неща, които са му се отдавали.
Поклонихме се и пред гроба на Дядо Добри. Нали вярата топли и пречиства човешките души!
Ако някой ден имате няколко свободни часа, ако сте загубили или забравили и вие детските си спомени и вярата в доброто, разходете се до село Байлово. Насладете се на природата, на къщичките строени още през ХIХ век и на някоя и друга приказка подсладена с чашка кафенце или ракийка, налети от уморените, но здрави ръце на някоя баба или дядо, на някой, като по чудо е останал истински.
Тръгваме си с пълно сърце, сгрято от топлите лъчи на слънцето и човешката добрина, която бяхме позабравили. Тръгнахме с бушуващо от емоции сърце. Всеки от нас потъна в мисли за преживяното.
Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил