История и туризъм

На 16 февруари 2013 година туристи от дружество "Осогово" – Кюстендил посетиха крепостта при с. Раждавица.

Средновековната крепост се намира в отсечката 6-7 тунел на десния бряг на река Струма. Намира се на носообразно възвишение, заобиколено от три страни от реката, достъпно е само от югозапад, на 2.66 km северозападно по права линия от центъра на село Раждавица, вдясно от пътя за водопад Скакавица. Била е част от отбранителната система на Землънград. Надморска височина: 679 m. GPS координати: 42°24’32” С.Ш. и 22°41’36” И.Д.

Съществуват две обяснения за произхода на наименованието Землън. Според първото, то е възникнало от наличието на много “мелещи” воденици край бреговете на Струма в пролома през средновековието. Поради това градът първоначално се наричал Замлен. Другото обяснение е, че сред цялата скалиста околност само в тази местност е имало годна за обработване земя и от това произлязло името Землън.
Много легенди са свързани със съществуването на Землънград. Една от тях, свързана с битката от 1330-та година разказва, че хазната на българите, натоварена на биволски коли е следвала цар Михаил Шишман. Като разбрали за неговата смърт, придружаващите я войници заровили четирите казана, пълни със злато и сребро, и така ги замаскирали, че сърбите не ги намерили. Войниците, които заровили богатството после загинали и не останал никой, който да посочи местонахождението му. Тази легенда събужда интереса на иманяри, които копаят из пролома да търсят казаните. Така са били унищожени голяма част от пощадените от времето останки от ценни исторически паметници.
Друга легенда разказва за дълга обсада на крепостта Землънград от чужда войска. Когато видели, че съпротивата е безсмислена, българските войници поставили един тъпан, като майсторски пригодили дървени перки, които го удряли, задвижвани от вятъра. След това подковали всички коне, сложили новите подкови наопаки и през нощта се изтеглили нагоре по Струма. На следващия ден противникът забелязал, че има следи от влязла в крепостта многобройна конница. Помислили, че българите са получили подкрепления. Подсилили обсадата с още войска, но не се решавали да настъпят. Тъпанът продължавал да бие. Тогава една баба от околните села издала тайната и противникът нахлул в крепостта.
Съществува и трета легенда, свързана с намиращото се близо до крепостта село Раждавица, което преди години беше Ръждавица. Далеч в миналото селото се е наричало Златица. Легендата разказва за сражения с турците, водени в околността от цар Иван Шишман. Той поискал от населението на Златица помощ, но хората, ограбени вече от завоевателя, нямали какво да му предложат. Тогава царят възкликнал: “До днес се казвахте Златица, злато имаше във вас! Останала е май само ръждата …” По думите на българския цар тръгнало и новото име на селото.
Крепостта Землънград е проучена, но не е извършена консервация и не са покрити оголените зидове, което е причина за постоянното й рушене.

Сигнализационно-отбранителната система на Землънград е свидетелство за богатото историческо минало на тези земи, които макар и за кратки периоди от време да са попадали под чуждо владичество, са успявали да останат в пределите на средновековната българска държава, доказвайки своята българска принадлежност.