ОТТУК ЗАПОЧВА БЪЛГАРИЯ

Заредени с много очаквания и голяма доза нетърпение, ние туристите от туристическо дружество „ Осогово“ град Кюстендил се запътихме към новото ни предизвикателство. В рамките на четири дни (през месец май а 2021 година) успяхме да разгледаме забележителностите на Шумен, Шуменско плато и скалните манастири, Мадарски конник, Плиска, Провадия, крепостта Овеч, Девня и Велики Преслав.

Първата ни спирка беше на водопад Боаза, образуван при преминаването на река Врана през тази част на Балкана, известна още като Преславска планина. Самото име Боаза означава пролом, дефиле, теснина. Водопадът е висок около 5 метра. Мястото е красиво и си заслужаваше отбивката и почивката, която си направихме в очакване на предстоящото.

В началото на град Шумен ни очакваше нашият водач – Ангел Филипов, председател на шуменското дружество „Мадарски конник“. Впечатлени бяхме от експозицията и беседата в историческия музей в Шумен. Фондовете му съхраняват над 150 000 движими паметника на културата от халколита до наши дни. Музеят е основан през 1857 г. като училищна музейна сбирка от възрожденеца Сава Доброплодни.

След панорамна обиколка в Шумен беше време и за джамията „Шериф Халил паша". Тя е най-голямата в България и на второ място по големина на Балканския полуостров след "Султан Селим" в Одрин. Тя е известна още с името Томбул джамия заради тумбестата форма на купола. Днес е паметник на културата, молитвен дом. За тази джамия, която някога е била в самия център на града, съществуват много легенди. Най-известната от тях разказва за Шериф Халил, родом от село Мадара, който бил много непослушен син и баща му, който често го упреквал с думите: "От теб човек няма да стане", го проводил в Цариград. Младият човек постъпил на служба в армията, където проявил голяма храброст. Освен това имал склонност към естествените науки и литературата и станал член на така нареченото „Учено общество" към двора на султан Ахмед Трети. Оказал се и добър дипломат и след като заемал редица високи длъжности, през 1736 година бил удостоен с титлата "паша". Тогава се върнал в Шумен, където грубо, надменно и с неуважение рекъл на баща си: "Както виждаш, станах не само човек, но и паша, станах голям човек." Легендата твърди, че огорченият баща поклатил глава и отговорил на сина си: "Паша може да си станал, но човек - не." После излязъл и не след дълго починал. Разкаял се Шериф Халил паша за своята грубост и за да успокои съвестта си, решил в негова чест да издигне джамия. Подхванали строежа през 1740 година и го завършили четири години по-късно. Комплексът има няколко двора.

Уредника на джамията ни разведе и разказа, че най-големия е шадраванът за ритуално измиване преди молитва. Вярващите са убедени, че водата му е свещена. Този двор е известен с името "аркаден" поради формата на сводовете пред дванайсетте стаи, които го обграждат. В тях били настанявани учениците от духовното училище, „медресето". Над тях, на втория етаж е библиотеката на джамията, която съдържа над 5 000 тома религиозна литература на арабски и персийски език. Тук са се пазили и томовете със съчиненията и картите на Абу Абдуллах Мохамед ал Идриси - прочут пътешественик и географ от XII век. Поради изключителната им ценност те били пренесени за съхранение в народната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий" в столицата.
Над всичко доминира високото 40 метра минаре. За да призове вярващите на молитва, мюезинът трябва да изкачва 99 стъпала.
Томбул джамия е красива както отвън, така и отвътре. Молитвената зала, в която се влиза през коридор с високи аркади в мавритански стил, поразява с богатото съчетание на цветове и форми. Над входната врата е поставен мраморен надпис, състоящ се от осем стиха, който възхвалява строителя на храма. Самата зала е с много интересна форма: в основата е квадрат, който в средната част преминава в осмоъгълник, а най-горната част - в кръг, и завършва със сфера /купол/, висок 25 метра, който символизира небето.

Казват, че отличната акустика на молитвената зала се дължи на изкусно вградените в стените глинени гърнета - похват, който използвали мнозина строители по това време и при строежа на християнските храмове.
Тя е и богато украсена, но тъй като коранът забранява изобразяването на хора, мотивите са геометрични фигури, надписи на арабски език и растителни елементи - обаче на растения, от които не може да се добие алкохол. Пищна е украсата и на така наречения михраб - мястото на имама, както и подиума, от който в петък той произнася своите проповеди. „Извършената преди време реставрация извади на показ истинската хубост на Томбул джамия“ – сподели местния екскурзовод.Предстоеше ни да се качим на Шуменското плато, за да разгледаме Шуменската крепост и монумента “Създатели на българската държава“, намиращи се, на 3 км. от град Шумен.Шуменската крепост през вековете е била владение на траки, римляни, византийци и българи. Разкопките показват, че мястото е било обитавано още през XII в. пр. Хр. от траките, а по време на Първата Българска държава крепостта вече играе важна историческа роля заради близостта си до Плиска и Преслав.Впечатлихме се от монумента “Създатели на българската държава“, издигнат по случай 1300-годишнината от създаването на Българската държава. Паметникът пресъздава основни моменти в нашата история между VII и X в. Мащабни скулптурни композиции и мозаечни пана разказват за най-значителните моменти от ранната ни история.Идваше ред и на скалният барелеф „Мадарски конник”, който е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Скалният релеф, се счита за най-старият по рода си в Европа, представлява триумфиращ владетел – символ на мощта на Първата Българска държава. Размерите на фигурата са приблизително реални – височината е 2.60 м, а ширината 3.1 м. Човекът на него носи дреха до коленете, в лявата си ръка държи юздите на коня, а с дясната е захванал копието, което пронизва лъва. Десният му крак е пъхнат в стремето. Облегнат е на високо облегало на седлото и на гърба му личи калъф с лък.След разходката се настанихме в хижа „Мадарски конник“, където щяхме да нощуваме 3 вечери. Тинка, хижарката ни посрещна с весело настроение и ни подсигури дисководещ за трите вечери. Приятно бяхме изненадани от срещата ни с туристи от Варна.За вторият ден нашия водач, Ангел Филипов ни бе подготвил много интереснапрограма: Плиска - двореца и Голямата базилика, Двор на кирилицата, Провадия- крепостта Овеч, Девня- музей на мозайката и Вълшебния извор на река Девня.Разхождайки се в историко – археологическия резерват Плиска ние се пренесохме мислено в периода от основаването на Българската държава от хан Аспарух през 681 г. до 893 г. Плиска е не само столица, но и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Градът впечатлява по онова време с архитектурата си. Един от най-забележителните паметници в града е дворецът на хан Крум В него може да видите тайните изходи, през които аристокрацията и населението са се спасявали по време на нападение. По-късно хан Омуртаг разширява крепостните стени, гради езически храмове и построява т.нар. Тронна зала (Големият дворец).Впечатлени останахме от Двора на кирилицата в град Плиска. Той напомня за царственото място, където най- значимите исторически личности определят с кирилското слово духовния път на много националности и култури. Всеки посетител тук усеща духа на миналото, неговото величие и се изпълва с гордост, че, познавайки кирилските букви, той е част от културното наследство, създадено на това свещено място. Дворът на кирилицата е мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството. Това е единственият в света паметник на кирилицата, обединяващ всички пишещи с нея националности. Буквите са изработени от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор на Армения Рубен Налбандян. Транспортирани са до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Всяка буква има своето послание с изображенията и орнаментиката си.След толкова много история беше време за малка разходка до Девненския Вълшебен извор. Който не го е видял, той не може да си представи каква пленителна картина представлява този извор. Дъното му е обрасло с изумрудено зелени треви и водорасли, които с чудни багри омайват очите, а слънчевите лъчи се пречупват в кристалните води със странни отблясъци. От дълбините му буйно извиращата вода се спуска на водопади към реката и върти колелото на каражейката. Такава феерична гледка е неописуема и трябва да се види, за да може човек да й се нарадва. А за здраве и късмет се хвърлят парички, които като сребърни сълзи потъват надолу. Не случайно изобилието на вода и доброто стратегическо положение са привлекли римляните по тези земи. Легендата разказва как сестрата на император Траян – Марциана се навела да напълни вода от извора, но изпуснала златната амфора от ръцете си. Натъжила се Марциана, но водата била дълбока и никой не можел да помогне. Но изведнъж станало чудо – подета от невидима сила златната амфора се издигнала и блеснала на повърхността. Смаяна девойката я поела и с разтуптяно сърце затичала към покоите на брат си. Жреците предрекли, че това е знамение за добро и благоволение на боговете. Тогава император Траян решил в чест на победата над даките и заради обичната си сестра на това място край бистрите извори да се построи град. И го нарекъл Улпия Марцианополис.Това е легендата, а историята потвърждава почти всичко чрез разкопките около изворите и находките от богат античен град, останки от който видяхме в единствения в България „Музей на мозайките” в гр. Девня. Тук през 1976 г. при археологически разкопки е разкрита голяма римска сграда с великолепни мозайки. Именно върху част от основите на тази сграда е построен музеят.
Античната сграда е била датирана от времето на император Константин I Велики – края на III – началото на IV век. Пет от помещенията на сградата и портикът са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаично изкуство от това време, открити в България. Мозайките са изработени от малки камъчета – кубчета от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло в 16 цвята. Мозайката, покриваща пода на дневната стая, изобразява щита на богинята Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза.Нашият водач, Ангел ни предложи, като бонус в програмата да включим Побитите камъни. Това е единствената естествено образувала се пустиня в Европа. Местността се намира на 18 километра от Варна. Побитите камъни всъщност е каменна гора от извисяващи се на височина до 12 метра колони от варовик. Теориите за възникването на природния феномен са няколко, но недоказани. Според една от тях преди 50 млн. години на мястото е имало море. Когато водите му се оттеглили скалите от дъното му били изложили на вятър и слънце и така се образували причудливите каменни фигури. Според друга теория каменните гори всъщност са останки от корали. Защитниците на трета версия са убедени, че в кухите колони , каквито са част от образованията, са се формирали първоначално около вкаменени тропически дървета, които при гниенето си са оставали стълбовете с куха вътрешност.Тъй като днес беше деня на бонусите, нашият водач ни предложи преди да отидем в Провадия да посетим и скален манастир Кара пещера (Черната пещера), известен още и като „Манастира с 40 – те одаи“. След разходка по добре маркирана пътека в красива гориста местност се озовахме в централното помещение на пещерата, голямо 40 м и дълбоко 10 м. Килиите, които се намират под нивото на пещерата, са най-интересни и до тях са изградени каменни стъпала. Килиите са затворени с метални решетки и е необходимо да се отиде до кметството на село Манастир, за да ги отключат.Последното за деня по програма бе посещение на крепостта Овеч. Тя е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия. Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в. Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона. При посещение на крепостта в каменното укрепление разгледахме говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.Имахме още време и третият бонус за деня беше само на 2 км. от крепостта Овеч. За най – смелите от групата предстоеше преминаване по люлеещо се и скърцащо при всяка стъпка мостово съоръжение, водещо до килиите на „Шашкъните“. Скалният манастир в местност "Шашкъните" е обявен за паметник на културата и е бил обитаван през XII-XIII век, но и тогава е бил трудно достъпен. Манастирът се състои от десет килии, изсечени на височина от около
...