Родопите – в края на песента

ТД „Осогово” осъществи поредното си  екскурзионно летуване  - от 14 до 18  август 2021 година - из Родопите. Предлагаме Ви разказа на Любомир Младенов, водач в ТД „Осогово“ гр. Кюстенди

"Когато се сетя за Родопа планина, в главата ми веднага изплуват синоними – магия, мистика, песни с гайда, вкусна храна, мечки и филмите на Николай Хайтов. Един от тях се казва „В края на песента“ по разказа му „Ибрям Али“. Повечето от моето поколение го помнят с невероятната песен на Васил Михайлов за Руфинка.

Ибрям Али и Найме се обичат, но любовта им е забранена от богатия баща на момичето. Въпреки това, младите се женят и Али е пратен в затвора за кражба на мома. Когато след години се завръща в родното си село и присяда в кръчмата, разбира, че любимата му е починала. Вечерта се точи протяжно – по родопски. Когато запяват любимата му песен – „Руфинкината“, Али не издържа и запява. Така е разпознат този появил се странник. Враждуващият род разбира, устройва му засада и така всичко красиво приключва в края на песента.

Всичките тези мисли се бореха за внимание в главата ми, докато автобуса ни отнасяше към село Храбрино, близо до Пловдив, откъдето тази година започваше екскурзионното летуване на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил из Родопите. Всъщност това трябваше да се случи през миналата година, но вирусът отложи пътуването ни.

В жегата някак трудно стигнахме до хижа Академик (бивша Родопски партизани), а уж бяха само 4 км. Студената бира и уютът в хижата възнаградиха усилията ни и възстановиха умората.

Съвсем близо до хижата се намира партизанска землянка, което обяснява старото име на хижата. Табелата до нея напомня, че в нея са се крили и живели партизани от диверсионната група на отряд „Антон Иванов“, което навява мисли за терористични действия. А пък бетонната плоча върху землянката съвсем обърква идеята за автентичност.

Някак неусетно стана време за салата с ракийка, вечеря и китара с много песни. А древният Пловдив светеше в краката ни и тихо слушаше как звучи щастието.

На сутринта – нищо необичайно. Закуска, снимка пред хижата, замятане на раниците и нагоре към хижа „Върховръх“. Почти 1000 м положителна денивелация и 4-5 часа преход беше днешното предизвикателство пред групата. След около 1,5 часа бяхме пред ловна хижа „Бряновщица“ в едноименното летовище. По вилите и бунгалата беше пълно с хора, избягали от жегата долу. Преди да продължим пътя си нагоре влязохме в църквичката, покрай която минавахме, за да запалим по свещица, че утре е Голяма Богородица.

Неусетно стигнахме и до хижата. След настаняването, обяда и задължителната почивка, желаещите се разходиха до самия връх Върховръх. Табела в началото, до хижата обяснява, че това е първият изкачен връх от Боян Петров и пътеката дотам носи неговото име. Вървейки към върха сме някак смълчани. Може би всеки от нас мислено разговаряше с Боян.

Вечерта – нещо като дежа вю. Салата, вечеря, питие и китарата с песните... Пълен релакс!

15 август – голям празник! И голям преход до хижа „Персенк“ – 18 км. Тръгваме по същото време както вчера и след същият ритуал – снимка пред хижата. Хей така, за спомен...

Пътят е прекрасен, но планината е празна. Няма хора, освен овчари, които говорят за скорошни щети от мечки – кога овце, кога коне...

Почти на пътя ни е Комаров камък – малко отклонение вдясно на около 10 минути. И чудо! Прекрасно обзорно място, докъдето ти стига погледа. Това вече е запазена марка за Родопите – накъдето и да погледнеш – безкрайна броеница от разляти хълмове. Съвсем наблизо по пътя се минава покрай паметник на 11 загинали герои, отстоявали позиции пред турците на 5 октомври 1912 година, под командването на полковник Серафимов. Да, същият полковник Владимир Серафимов от Родопската Шипка, край селото, носещо неговото име.

След падналите дървета по пътя се появи Римския път, изумително съоръжение по старо от българската държава. Кой знае кави колесници са минавали по пътищата на Римската империя и какви тайни пазят.

Още малко усилия и вече бяхме настанени в бунгалата около хижа Персенк. Оказа се, че и тук има параклис, и който желаеше може да почете Празника. Вечерята беше изумително вкусна. Може би 71-годишния готвач беше печелил някое кулинарно риалити. Единствено издигащите се пушеци от нестихващите пожари в далечината ни караха да се замислим, че недалеч от нас може би имаше бедстващи хора и животни, и че някъде по земята остават огнени руини, напомнящи за човешки грешки и надменността ни над природата.

А иначе – нормална вечер в планината – умерено пиене, настроение и песни, докато душата се напълни със Слънце. А небето вече преливаше от Млечния път и падащи звезди.

Сутринта след ритуала с телефоните и фотоапаратите – бавничко се отправяме към хижа „Скални мостове“. Познатият ни от вчера Римски друм ни очакваше. По пътя се отбихме до връх Малък Персенк, за да изпълним погледа и сърцето с Родопите.

В хижата – изключително гостоприемно семейство хижари и прекрасна храна. Дълбок поклон пред всички хижари, защото през последната година и половина те се научиха да оцеляват, за да ни има всички заедно.

Само на километър под хижата ни очакваше природния феномен „Чудните мостове“. Величието на природата гордо стоеше пред нас с цялото си великолепие.

И пак песни, падащи звезди и намислени мечти...

На сутринта – последен преход до село Забърдо, само 3 часа. Пак минахме край Чудните мостове, после край чуден водопад, през лешникова гора и се озовахме пред надписа „Добре дошли в Забърдо“. Някакси хем нашенско, родопско, хем холивудско.

Черешката на тортата (в нашия случай екскурзионното) се оказа вила Забърдо. Горещо я препоръчвам на всеки, който иска да почувства магията на Родопите. Тук бе събрано всичко под един покрив – гостоприемство, бит, архитектура, традиции и мноого вкусна храна.

Вечерта беше специална. Запалихме свещи и от верандата дълго огласяхме с песни притихналото село. И като че от звездите се дочуваше и гласа на Делю хайдутин, припявайки някъде от Космоса, когато пеехме скъпите на сърцата ни родопски песни. И така – в края на песента завърши това незабравимо приключение.

На сутринта – обратният път към дома с навлажнени от благодарност и щастие очи. И по една запалена свещичка в Бачковския манастир, защото така го чувстваме. А беше и празник – 18 август – Успение на Свети Иван Рилски, закрилникът на българите, от когото толкова много имаме нужда напоследък...

И така – до следващия път и следващата песен..."