Родният край!!!

Родният край! или Изкуството да бъдеш щастлив и кръшно хоро на връх Ком. Така накратко решихме да назовм пътеписа с автор  Силвия Михова – секретар ТД „Осогово“ Кюстендил за преживяното при пътуването ни до Берковица, връх Ком и връх Щърковица.

 "Винаги съм смятала, че родния край е най-красивото място на Земята. Макар да бях още дете, разбирах уникалността на природата, която ме заобикаля, виждах разнообразието и, усещах и поглъщах красотата и чистотата и…

За да разберете чувствата ми, ще ви разкажа за преживяната приказка в Берковската планина. Съвсем наскоро  (началото на месец октомври 2022 година) туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил получи покана от Лети Станева /Letty Staneva/ да гостува в нейния роден край. Имахме изготвена програма, но нямахме престава тя какво ни е спретнала.

Ние туристите от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил с нетърпение очаквахме това тридневно пътуване (от 7 до 9 октомври 2022 година) до Берковица, връх Ком и връх Щърковица.

Есента преваля, горещите дни за тази година отдавна останаха назад, а напоследък и снежинките във високите части на планините започват своето нашествие. От автобуса наблюдаваме къщите, които са накацали като птичи гнезда по възвишенията, някои, строени на по-високи места, други на по-ниски. Планината отсреща става все по-стръмна. На много места склоновете ѝ са покрити с дървета, другаде с голи скали. Гората е обагрена в най-различни цветове. В дървесните корони се преливат жълто, кафяво, червено, зелено, оранжево. Никой художник не може да нарисува такава невероятна красота, нея може да я сътвори само майката природа.

Кулминацията на емоциите обаче предстоеше – Клисурския манастир, Берковица и Вазовия камък.

Природата наоколо е уникална. Страховита, величествена, недостъпна. След изчерпателната беседа с отец Антим и кратка почивка за обяд ни очакваше Вазовата героиня – Малинарката, Часовниковата кула, етнографския музея и музея на Вазов. Сигурна съм, че много „градски” хора, пазят в себе си спомен за някоя селска къща, спомен за мирис на трева или бумтяща печка, край която са слушали бабините и дядовите приказки. Тези спомени скатаваме някъде дълбоко в мислите си, така както скатаваме, в прашните ракли, остарелите вещи, с които все пак ни е трудно да се разделим завинаги, захвърляйки ги на боклука. Има дни, в които ни се ще да поровим в миналото и просто ей така, без причина, да надзърнем в скрина, за да си спомним...Тези спомени нахлуха в нас при посещението ни в етнографския музей и музея на Иван Вазов в Берковица.

Берковица е китно градче, с много природни дадености и красоти, неповторим дух и самобитност.
След множество снимки в центъра на града около часовниковата кула, дървото на живота и чешмата на Малинарката, места които ни носят усещане за вечност, неземна сила и красота, се отправихме към хижа Ком /Нова/. Потопени в атмосферата на отминали събития, предстоеше разходка до Вазовия камък. Цялата местност крие някакво вълшебство в себе си. То ти дава възможност да намериш себе си, да разбереш че Майката-Природа е давала с щедри шепи от своите богатства и ти просто не можеш да подминеш с лека ръка всички тези неща.

Освен природата сега е време да отделя внимание и на нашата героиня и домакина – Лети, която перфектно бе организирала цялата програма. Тя е още много млада, вълнува се и се старае да изпипа всеки детайл от нейният замисъл и да ни запознае със всички забележителности от родния й край. Безспорно природата в този край си има своята идентичност и неповторимост. Заслужава си да я видим отблизо и я опознаем, особено когато ти е представена чрез спомените, емоциите, легендите и приятелите на Лети. Ако беше жив дядо Вазов би ни нарекъл „чужденци” в собствената си земя.

Когато си изкачил връх Ком, а пък и от връх Щърковица имаш чувството, че можеш да докоснеш с ръка отсрещния баир, за който Лъчезар ни разказа безброи легенди и в същото време изпитваш такова страхопочитание пред неговата суровост и великолепие. Едновременно далечен и близък, привличащ те като магнит и криещ толкова опасности в себе си, недостъпен и примамващ, той те очаква, за да ти открие своите тайни, да ти покаже своите невиждани красоти, да вдишаш чудния свеж въздух, който сякаш разтваря гърдите ти и ти дава чувство за свобода.

„Панорамата, която се откриваше пред нас, все едно невидима ръка я създаваше на минутата и на всяка крачка имаше нова. Просторите към Стара планина радваха очите ни. Просто ти секва дъхът от тези картини. Горещият въздух играеше на хоризонта подобно на мираж в пустиня. Планинските хребети, които се извисяваха отпред, всъщност бяха доста далече“- споделиха осоговските туристи.

Седим на върха, всеки преживявайки красотата, емоцията, чувството. Съзерцаваме хоризонта, поемаме на големи глътки чувството за свобода, което Берковската планина ни подарява и усещаме как планината полека ни “прекроява” и „смалява” – показва ни колко сме еднакво малки и незначителни, еднакво беззащитни и раними – прашинки и от краткото ни собствено настояще, и от безкрайната й вечност. Това е планината – води те полека, подарява ти невероятни гледки и те кара да мечтаеш. Да знаете по-красива комбинация?

Правим още и още снимки, пийваме от ароматното вино на Лети, хапваме на поляната и след кръшни хорца и звуците на гайдата на Румен, песни и закачки, поемаме обратно – пътят ни чака. А най-хубавото е, че се чувстваме и пречистени, и заредени, и нови, защото сме получили поредната порция планинска мъдрост.

Програмата и двете вечери беше изпълнена с много песни, танци, които са запазена марка на дружеството, подаръци, беседи с психолози и билкари, които бе поканила Лети.

Аз знам, че всеки човек обича своя роден край. Лети обича Берковица, това е райско кътче. Който един път се докосне до прелестната природа, винаги ще я носи във себе си и винаги ще иска пак и пак да се върне. Да подиша въздуха на връх Ком, да потопи крака в студените планински ручеи, да откъсне горско цвете, да се разходи сред вековните гори и да се опита да запомни всичко и да си обещае, че един ден пак ще се върне, пак ще мине по същия маршрут и ще се чувства още по-щастлив и доволен. Защото ще е по-мъдър и зрял, ще може да оцени какво имаме и най-вече ще се радва заедно с новите си приятели на всичката тази красота и може би ще разбере, че България – родината, е … незаменима.

„Още много имам да разказвам и да ви покажа. Надявам се, че сте почувствали поне малко от това, което исках да ви покажа. Надявам се, че сте усетили любовта и гордостта в думите ми, че сте разбрали, че моят роден край е едно уникално кътче от тази Земя. Не бива с лека ръка да подминаваме богатствата на нашата страна.
България има още много скрити богатства, които хора като мен искат да ви покажат“ – сподели Лети.

„Обичаме те Лети!!! До нови срещи…."