Поход до величествените секвои в местността „Ючбунар“

    ТД „Осогово“ гр. Кюстендил  проведе по проект „Зелена директна линия“  поход до величествените секвои в местността „Ючбунар“ при сeло Богослов на 30 януари 2016 година. Проектът „ Зелена директна линия“,  се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Туристическото дружество е в партньорство с  5-то ОУ „ Хр. Ботев‘, 4-то ОУ „ Иван Вазав“ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов“ – гр. Кюстендил.  Бяха поканени експерти по биология и зоология о
 т София.

        Групата секвои в „Ючбунар” са много интересни и атрактивни. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година.. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години. Трите секвои гордо се извисяват , а около тях има и  цяла горичка от млади такива. Децата  се докоснаха и направиха безброи снимки на вековните дървета. Ирина Герасимова – нашата биоложка ни каза, че родината на този хилядолетен вечно зелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада – Калифорния, а названието им е свързано с името на ин
 дианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука. Вече знаем каква е разликата между секвоята и мамонтовото дърво -  каква е кората, листата и размерите. Кой е по-голям и в какво? Защо трябва да знаем и латинските имена на растенията?

 В близост до секвоите има и още много други иглолистни и широколистни дървета. Запознаха се  с отличителните белези на смърча и елата. Шишарките на елата са събрани на върха, но са изправени нагоре, докото на смърчът висът надолу.,Сравниха и събраха за колекцията си много  листа, клонки,  шишарки и др. Видяха листопадница и метасеквоя. Могат вече да отговорят на въпроса – „Колко иглички имат боровете?“ Знаят , че бялата мура  е бор с 5 иглички. Толкова много видове те откриха в толкова малко разстояние. А ето и декоративните иглолистни ви
 дове – дугласка ела и бор на Джефри, кедър и Лавзонов лъжекипарис. Те вече ще могат да разпознават бялият от  череният  бор.

С помоща на Росен Мирчев – нашият зоолог, бродейки в гората те откриха  много гнезда и хралупи на птици и животни. А видяните следи им разказваха кои и кога е минал от там. В иглолистните гори няма изобилие на храна и животинския свят е по-беден. Много от животните спят летаргичен сън, а други търсят оскъдна храна. Зайците понякога обелват кората на фиданките. Колкото и да е студено вече се чувствува и полъхът на пролетта. Изпод угнилата шума показват главици кокичетата и минзухарите. А скоро от храстите ще се  покаже и срамежливата темену
 жка. Кукурякът, игликата, великденчето, синчецът, щедро ще раздават цветовете си. Младите еколози си обещаха, че ще  отидат отново на Ючбунар за да ги видя.