„Растителни и животински видове с природозащитен статус в Кюстендилския регион".

По покана на ТД „Осогово“  гр. Кюстендил двама експерти - ботаник и зоолог от Националният природонаучен музей – БАН направиха две презентации в  V-то ОУ „ Хр. Ботев‘ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов“ - Кюстендил.
Темата на презентацията бе „Растителни и животински видове с природозащитен статус в Кюстендилския регион".
ТД „Осогово“ е водещ  партньор по проект „Зелена директна линия“. Проектът „ Зелена директна линия“,  се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Туристическото дружество е в партньорство с  5-то ОУ „ Хр. Ботев‘, 4-то ОУ „ Иван Вазав“ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов“. На семинарите присъстваха ученици от ПМГ, 5-то ОУ, 4-то ОУ,  1-во ОУ, Спортното училище, ПГИМ и от Езиковата гимназия. Интересът бе голям, защото младите природолюбители вече бяха посетили разглежданите    защитени обекти.
Експертите запознаха младите природолюбители с Регистъра на защитените територии и зони в България и в Кюстендилски регион. Децата се запознаха с най-новото издание на Червената книга на Република България – от 2015 г. Вече знаят какво е „защитен“ вид.От интересната лекция научиха колко са растенията в България. Те вече са  подготвени за новия сезон. Когато тръгнат на поход  и погледнат какво е разцъфтяло по поляните и в горите ще могат да разпознаят, кои от тях са със защитен статус.
Вече знаят, че за защитените видове растения в България е забранено брането, събирането, изкореняването, унищожаването на индивиди, както и притежаването, пренасянето, изнасянето зад граница, търговията или размяната на взети от природата растения.
Защитените растения от ЗБР са 591 вида. Aнасоновият лопен е критично застрашен Балкански ендемит. Единственото му находище в България е Конявска планина. Шарпланинският ранилист, Сръбското звънче, Балканската петлюга, Мочурно и  Рьомерово плюскавиче са с природозащитен статут и са застрашени Балкански ендемити.Скална метличина, Стройна теменуга, Венерин косъм, Блатно пропадниче,Блатен  и Пурпурен дремник, Месесточервен дланокоренник, Променливоцветна камбанка, Розов (самовилски) божур, Източна ведрица, Субалпийски спореж са критично застрашени видове.
Българско вятърче, Планински крем, Оливиеров минзухар, Урумово лале са Български ендемити.
Всички представители на сем. Салепови – Орхидеите са включени в застрашените видове.
         Много богат е и животинският свят на Кюстендилския регион. В Осоговската планина са установени 11 вида земноводни (от общо 19 вида, които се срещат в България) и 18 вида влечуги (от общо 37, които се срещат в България). Осем вида от земноводните, които се срещат в Осогово, са защитени от Закона за биологичното разнообразие: дъждовник, южен гребенест тритон, обикновен тритон, алпийски тритон, жълтокоремна бумка, кафява крастава жаба, дървесница и гръцка дългокрака жаба.
     Петнадесет вида от влечугите, които се срещат в Осогово са защитени от Закона за биологичното разнообразие: обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка, слепок, късокрак гущер, ливаден гущер, зелен, стенен,македонски гущер, кримски гущер, живороден гущер, медянка,  смок мишкар, сива водна змия, голям стрелец и пепелянка.
От птиците попадат следните видове - голям и малък ястреб, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, бял щъркел, осояд, скален орел, белоопашат мишелов, сокол скитник, планински кеклик  и др.
 През територията на България преминават 2 от важните прелетни пътя на мигриращите птици в Европа: Виа Понтика по Черноморието и Виа Аристотелис по поречието на река Струма, Софийската котловина и Искърския пролом. Осогово поддържа представителни популации на осояда и белоопашатия мишелов , скалният орел, соколът скитник и бухалът.
   В Осоговска планина са установени 196 вида от всичките 428 вида птици, срещащи се в България.  Много видове са включени в международни конвенции и директиви за тяхното опазване - в “Червеният списък на световно застрашени видове” Скалният орел е една от най-големите дневни хищни птици в България.  Обитава труднодостъпни скални комплекси и широколистни гори.
Соколът скитник е една от най-бързите птици в света. При атака развива скорост от над 300 км/ч.  Обитава скалисти райони – проломи, единични отвесни скали. Много рядко се среща в населени места. Рядък или напълно отсъства по време на гнездене в алпийската зона.Черният  кълвач е най-едрия кълвач, срещащ се у нас. Живее по дърветата. В издълбаните от него хралупи гнездят редица редки и защитени видове птици. Обитава обширни, стари иглолистни, букови и смесени гори.
  Бухалът е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България. Обитава слабо посещавани от човека труднодостъпни места, главно в скални масиви и сипеи, пещери, покрайнини на гори, разредени стари гори, често в речни долини.       
  От срещащите се в Осогово насекоми защитени от Закона за биологичното разнообразие са: Алпийска розалия, Голям /обикновен/ сечко, Бръмбaр – рогач.а:
      В Осоговската планина са установени 44 вида бозайници. Част от видовете са  защитени от Закона за биологичното разнообразие. Друга част  са включени в Червената книга на България. Голяма част от срещащите се  от  видове бозайници са включени в Червения списък на световно застрашените видове на Международният съюз за защита на природата  (IUСN), в Eвропейската Директивата за хабитатите; в Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна(CITES); в Бернската конвенция.
Със всички тези натрупани познания младите еколози ще се готвят за предстоящите състезания на 25 и 29 февруари 2016 година.

Ако желаете, може да се запознаети с презентациите.