Кюстендил – с. Ветрен – м. „Кръстати Камен” – Голямата Пещера (немаркиран маршрут – около 1.30 ч.)

Кюстендил – с. Ветрен – м. „Кръстати Камен” – Голямата Пещера (немаркиран маршрут – около 1.30 ч.)

Село Ветрен (Община Невестино) се намира в източната част на Осогово, на 35 км. южно от Кюстендил, непосредствено до българо-македонската граница и е единственото село разделено от тази граница. От селото, по коларски път под кметството се тръгва за м. „Кръстати камен” и след около 10 мин. се стига разклона за Чаушевата махала, която остава отдясно.

След 25 минути следва иглолистна гора, през която се преминава за около 1 час и се достига до каменния кръста. Над м. „Кръстати камен” се издига малка масивна сграда, която може да служи за ориентир. Тръгва се през ливадите нагоре в западна посока и след около 10 минути се излиза на черен път. По него се продължава вдясно в северна посока и за около 40 минути се стига до бившата гранична застава в селото. Пресича се черният път за село Раково (по него могат да се движат моторни коли с повишена проходимост) и се поема по стръмния песъчлив път за Голямата Пещера, до която се стига за около 50 минути. Тя се намира на няколко десетки метра под издигащия се на север каменист връх Човека (1334 м.н.в.). В непосредствена близост се намира и Змийската пещера.

Голямата Пещера (1270 м.н.в.) е едноетажна, суха, неразклонена с размери: дължина 54 м., широчина 15 м, и височина от 3 до 20 м. Входът и е обърнат на изток и от него се открива прекрасна гледка към долината на река Речица, служеща за граница между Осоговската и Влахина планина, а в далечината към масива на Рила. След задълбочени археологически проучвания в края на миналия век е доказано, че е била използвана за жилище на праисторическия човек от късната каменно-медна епоха (IV хил. пр.н.е.). Открити са множество керамични фрагменти, оръдия на труда от кост, камък и кремък - шила, ножове и др. В залата не се наблюдават характерни пещерни образувания.

Змийската пещера се намира се в непосредствена близост до Голямата пещера, затънтена в храсталаците. Тя е хоризонтална, разклонена, суха, с дължина около 27 м. и е често посещавана от диви животни. В района на пещерата през месец май цъфти българският ендемит – урумовото лале, етнънската тлъстига, включена в европейския списък на ендемитните растения, червеният божур и др. редки растения.

Каменният кръст се намира в близост до обезлюдената махала Дамянците в землището на село Ветрен. Оброчището е наречено „Очовден”. Кръстът е с внушителни размери - височина 2.60 м. и широчина 2.10 м. Предполага се, че е бил издигнат в края на IV век, на мястото на езическо светилище на древното тракийско население, обитавало този район, известно под наименованието пеонци.

Оброчището в м. „Кръсто-блато” се намира край махала Новаковци в землището на село Ветрен. Съществуват останки от стара черква. Сред олтара на развалините от църковната сграда, в древни времена е бил поставен каменен кръст, до който е поставен каменен купел с височина 0,50 м. и широчина 0,75 м. в горната му част, използван вероятно за кръщение. Тук се прави служба с курбан на Архангелов ден.