Маршрут в Рила

Туристическо дружество „Осогово"- Кюстендил отново преживя незабравими мигове сред природата с ентусиазираните си членове. Приключението този път бе на 20 и 21 юни 2015 година по маршрут в Рила - Карталска поляна - хижа „Македония" - хижа „Семково" - хижа „Трещеник".

 Ето впечатленията на участниците, споделени от  Любомир Младенов:„21-ма туристи се озовахме на „Карталска поляна" - известна ски дестинация над Благоевград. Оттам зарамихме раниците с най - необходимото (основният багаж оставихме в автобуса, който замина да ни чака на хижа „Семково") и поехме към хижа „Македония". Придвижвахме се бавно, защото всеки снимаше прехласнат от пъстрите пролетни килими с цветя и многобройните водопади, появили се наоколо. На хижа „Македония" обядвахме, пихме по бира, побъбрихме си с хижаря Пепи и поехме към хижа „Семково". Не избрахме традиционния маршрут през Динков дол, а поехме по деривацията за Белмекен и през Карааланица стигнахме до хижа „Семково". По този начин си удължихме пътя с около 2 часа, но пък видяхме гледки, които си заслужаваха ходенето. И най - хубавото беше, че дъжда и гръмотевиците, които бушуваха наблизо в планината ни се разминаха.
В хижа „Семково" ни посрещнаха хижарят Милко и помощника му - Шукри. Те се погрижиха по време на престоя ни при тях да не ни липсва нищо - вкусна храна, топла вода и студена бира. Напътстваха ни когато питахме за маршрути наоколо. Изкарахме една незабравима вечер под звуците на китарата, която си носехме с нас и вечните музикални хитове, звучащи от уредбата в хижата.

На сутринта след закуската поехме към Вапски езера. Избрахме да се изкачим на билото при „Горни куки", да достигнем връх Вапа и оттам да се спуснем в езерата. Магията ни преследваше и не искаше да ни изостави цял ден. Първо беше вълшебната гора, с най - причудливо израсли иглолистни дървета, после се появиха лилавите килими с минзухари, които настъпваха отвсякъде, където преспите сняг оголваха земята. Черешката на тортата беше когато излязохме на билото при връх Чемерна. Оттук се разкрива една от най - обзорните гледки в Рила. Любувахме се и на връх Мусала и на Мальовишкия дял и на връх Канарата и на язовир Бели Искър и на какво ли още не.
След като подминахме връх Вапа слязохме на Вапски езера. Някои го направиха, спускайки се на дъждобраните си по дългата пряспа от сняг. Така детското и състезателния елемент се появиха отнякъде в нас. Обядвахме и се прибрахме в хижата щастливи от преживяното. Дъждът пак ни се размина за малко. Втората вечер беше още по - емоционална защото се оказа, че водача на групата има хубав повод - годишнина от сватба. И пак песни, хора и танци...
На сутринта тръгнахме за хижа „Трещеник", където щеше да ни чака автобусът. Разделихме се с хижаря Милко с признателност за обгрижването и си обещахме тази раздяла да не трае дълго. След около 6 часа бяхме на хижа „Трещеник". Излишно е да казвам, че миговете на вдъхновение и преклонение пред великата Рила се нижеха един след друг. Единствено тъга навяваха безогледната сеч и многото изкъртени дървета от тежкия сняг. За жалост нещо от красотата на вечната планина умираше завинаги. Но на хижа „Трещеник" ни очакваше нова порция емоции. Запознахме се с хижарят Илиян Бучков. Толкова колоритен събеседник не бяхме срещари отдавна. Илиян е написал книга за свещените места в Рила планина и обеща когато му гостуваме в хижата да ни разведе наоколо. Обещахме да го сторим и дълго време не можехме да се разделим с него от омайните му приказки. По обратният път към дома всеки от нас имаше усещането, че макар и за малко се е докоснал до божественото.
Така преживяхме 3 незабравими дни сред магията на Рила и направихме генерална репетиция за предстоящото ни приключение в Румъния - изкачване на върховете Негою и Молдовяну в Карпатите от 18 юли.“