Западна Стара планина

Posted in Новини

Заредени с много очаквания и голяма доза нетърпение, ние туристите от туристическо дружество„ Осогово“ град Кюстендил се запътихме към новото ни предизвикателство - еднодневно пътешествие в затънтените краища на сръбската Стара планина. В сезона на водопадите ни предстоеше посещение на един от най – красивите водопади в Сърбия – водопада Тупавица. След около три часа опашка на митницата ние потеглихме към Димитровград.

Пътят е изключително живописен, особено сега през пролетта. Окъпаната в зелено Гребен планина изглежда още по-величествено, а очите ни се губят в обвитите от мъгла върхове. Времето не изглежда много обещаващо, дори се опитва да ни сплаши с лек дъждец, но ние тайно се надявам да ни се размине. Преминаваме през Пирот и навлизаме в планината Видлич.

 

          Първата ни спирка е манастирът "Св. Илия". Той се намира в землището на село Рсовци. За първи път е обновена през 1936 г., след това през 1945 година. Църквата, която е напълно разрушена  е изградена върху основите на старата. Вътрешноста на църквата е без фрески и надписи, тъй като е сравнително нова.

        След около един час път достигаме до следващата спирка на нашето пътешествие  - село Рсовци  /в Сърбия няма буквата Ъ/. Това е едно от многото забравени български селца в Западните покрайнини. Пристигаме в селото и продължаваме пеша към скалната църква „Св. Св. Петър и Павел“. Църквата се намира в една от многобройните пещери в Стара планина и е най – вероятно от 13 век. Тази църква в много отношения e уникалнa. В параклиса се намира фреска на Исус Христос. Тя е уникална за християнството – Исус е изобразен като млад и плешив. Начинът, по който Исус е представен на фреската, е единствен в света. Никъде в литературата няма регистриран подобен случай. Може да се каже, че става дума не за църква в класическия смисъл на думата, а за параклис в пещера, защото плешив Исус нямаше да може да бъде нарисуван в църква. В пещерата е иззидана стена с размери десет на десет метра, с иконостас, чиито икони са силно увредени, като единствената фреска е “келявият Исус”, както го наричат местните. Уникалната фреска, на която е изобразен Спасителят с необичайно малко коса по главата и странни одежди. Възрастта на стенописа, изрисуван на северната стена на храма, се изчислява на повече от седем века – специалистите смятат, че художникът (който според тях не е бил местен) е изрисувал храма през втората половина на ХІІІ век. Освен липсата на коса, впечатление прави и дрехата на Исус, която някои оприличават на будистки одежди, а някои дори виждат в ореола около главата му мандорла – нимб с овална форма, познат и в християнското и в будисткото изкуство.

       Селцата, в които спираме са малки, на пръв поглед спокойни, но будещи тъга. Спокойствието не се дължи толкова на отдалечеността от забързаните градове, колкото до това, че малко по малко опустяват.

       Скоро, от едната страна на пътя, в далечината забелязваме мястото за излети „Врело”, във водосборната област на реките Дойкинска и Йеловичка. С нетърпение преминаваме през мостчето и чуваме шума на водата, примамливо канеща и подсказваща за своята красота…. От лявата ни  страна се чува веселото ромолене на реката, виеща се през големи и малки камъни, скриваща се сред храсти и паднали дървета. Тук там има разпръснати дървени беседки и пейки, много удобни за кратка почивка или пикник сред природата. За любителите на скарата на открито има дори оградени с камъни огнища. Пристъпваме и по последната стръмна пътека и ето го и него…приказен, буен, шумящ…карсковия извор Врелото, с цялото си величие. Усещането е странно. Всяко природно чудо е уникално и несравнимо…. Колкото и прилагателни да наредя едно след друго ще са малко, за да опишат красотата му, красотата на една малка частица от богатата природа. Колкото и да си чел, колкото и снимки да си гледал, не е достатъчно…просто трябва да се види, да се усети…. Даваш си сметка колко велик творец е природата и се чувставаш толкова малък и незначителен. Чувсташ се толкова запленен, че не може да си тръгнеш просто така…затваряш очи и оставяш капките вода обляни от слънчевите лъчи да измият сивотата от душатата ти и да внесат радост и желание за живот… Просто стоим и гледаме…забравили за момент дори и фотоапрата, който до преди момент използвахме така ожесточено. Сякаш вкусваш първата лъжичка от много вкусен десерт и знаеш, че следващата ще е още-хубава. Опитваме се да запечатим тази приказка в няколко снимки, но накрая се усмихваме като си мислим, колко невъзможно е това…Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски….

        Водопадът Тупавица е последната ни отбивка за деня. Смята се за един от най – красивите водопади в Сърбия, макар височината му да не е над повече от 20 метра. Красотата на водопада ни поглъща от пръв поглед. Въпреки, че на пръв поглед изглежда непристъпен, пръснатите из подножието му скали примамват да се докоснеш до него съвсем отблизо. Посядаме за миг, точно в подножието, където се изсипва с пълни шепи водната благодат. Попиваме водните капки, носещи напевната, весела песен на водопада, неговата красота и емоция. Вдишваме дълбоко, сякаш се опитваме да поемем колкото можеш повече от тази красота. Усещането е приятно, просто прекрасно…Всяко природно чудо е уникално и несравнимо….

         Денят вече е към своя край и геройте са уморени. За перфектният завършек на деня предстоеше сръбска скара в Димитровград в етно къща "Капица".

     Тръгваме си усмихнати с приповдигнато настроение, като отнасяме с нас частица от тази красота. За пореден път се убеждаваме, че Сърбия е една малка съкровищница… просто трябва да я отвориш. На толкова малка територия има събрани толкова природни чудеса, красиви, величествени, леко страховити, но всички по своему пленяващи.

Автор:Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил