Великденска приказка от остров Тасос

Posted in Новини

Предлагаме Ви разказа на Силвия Михова – секретар на ТД „ Осогово“ за посещението на остров Тасос - април 2017 година

„Великден е един от най-святите християнски празници. Ние туристите от туристическо дружество „Осогово“ град Кюстендил избрахме да попътуваме и да се насладим на духа и красотата на древна Елада. Изключително духовният грък задължително посещава църква, пали свещичка и се моли за здраве, щастие и благоденствие на него, семейството и приятелите му. Гърция е чудесно място за равносметки и отмора.
За три дни посетихме две от най-красивите пещери в Гърция - пещерата Маара /Ангитис/ и Алистратската пещера. Забележителностите на град Кавала, Керамоти, остров Тасос. Вторият ден нашата екскурзия продължи с пешеходен преход към планината Ypsarion /1204 м/. Градът Панагия, който е амфитеатрално разположен , както и Древната Агора.
В село Копривлен, преди митницата, пием кафе примесено със сладка раздумка с местните и потегляме за първата ни отбивка от нашата програма. Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали –пещерата „Маара“ или пещерата „Изворите на река Ангити“. До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо. Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена. Находките от пещерата са на възраст повече от 30000 г.

Намерени са инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. , кокто и скелет на мамут. Находките се пазят в археологическия музей в Драма. Тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция. Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен.Пещерата е пълна със сталагмити и почти няма сталактити. Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!
Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за посетителите. „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“. В нея има пет вида прилепи. Бяхме много изненадани, когато вперили поглед в кристално чистата вода мернахме рибки, за които екскурзовода ни обясни, че са ендимити.

Пещерата Алистрати се смята за една от най-големите и красиви пещери не само вГърция, но и в Европа. През 1975 г. започва организираното й проучване. Сталагмитите и сталактитите са с уникална красота. Богатата пещерна украса, както и едрите и различно оцветени сталактити и сталагмити със забележителни форми оставиха дълбоки впечатления у нас.Екскурзоводът ни разказа, че хеликтите са редки форми, които са създадени при специфични условия, като показват растеж в различни направления. Във вътрешността на пещерата се срещат още синтрови езерца, корали и драперии. Цветът на пещерните образувания е в зависимост от геоложкия строеж на скалите и наличието на различни химични микроелементи.

Пием кафе в Кавала – град на Егейско море или както гърците му казват – Пелагос. А там свят, хора, светлини, плажове, кафенета на брега, и още, и още... Разгледахме стария град с крепостите, центъра и акведукта от римско време, имаретата, къщата и паметника на египетския халиф Мехмед Али, църквата „Света Богородица“ и крепостните стени. А за плажа, палмите и сините води, няма нужда да ви казвам, краката ви сами ще ви отведат до тях.
Следва Керамоти. В него няма огромни тълпи от туристи, нито големи и лъскави хотели и именно в това се състои неговия чар. Разположено е на миниатюрен полуостров, създаден в продължение на милиони години от наносите на р.Нестос (Места). Живописното малко градче е с необятна плажна ивица и подкупващо спокойна атмосфера, който дори гларусите и чайките не смеят да нарушат. Живописната крайбрежна улица, е осеяна с малки и кокетни таверни, кафенета и сладкарници. Ежедневието в Керамоти е запазило своя спокоен ритъм отпреди десетилетия. Доскоро малко рибарско селище, сега е транзитен пункт, от който се отправихме с ферибот до о-в Тасос. Тасос е островът с лазурносиньо море, наситенозелени гори, дори и в най-големите горещини и с бели издялкани скални масиви от мрамор. Пътувайки към него с ферибота ти се струва, че пред теб има висока и зелена планина, заобиколена с бялосива зигзагообразна линия, скали, бели петна в дълбочина и разхвърляни къщички. Борове, елхи, чинари, кипариси и вечнозелени храсти са само част от необичайната за един остров растителност. Фериботът минава покрай безлюден остров с формата на мандолина. Чайките са свикнали да кръжат около нас, очаквайки да хапнат каквото и да било- бисквити, солети, хляб. Акустираме в Лимена, най-голямото селище на о-в Тасос.
Уморени и в същото време заредени с много впечатления и емоции, очакваме изненадите, които щеше да ни предложи следващия ден.
Предстоеше ни да се изкачим до върха на най – високата планина на остров Тасос. Преходът нагоре към планината Ypsarion 1204 метра е труден, но много интересен. Минаваме през стара гъста гора, състояща се от огромни кестенови дървета, чинари и бор. През целия път нагоре до върха на планината, гледката е невероятна. След 4 часа стоим на върха на планината. Пред очите ни се открива великолепна гледка към върховете Пророк Илия, Цутула и Фонас. Гледките си струваха всяка крачка.

Историята която ни разказаха за това островче е много интересна. Според нея бог Зевс отвлякъл дъщерята на финикийския цар Агенор - Европа. Брат й Тасос тръгнал да я търси по света. Тасос спрял на острова да си почине, но привлечен от красотата му, така и не си тръгнал от него. Според друг мит Тасос е Островът на сирените. Закътаните плажове идеално пасвали на срамежливите красивите жени с опашки на риба и прекрасни гласове, които омагьосвали всеки, чул техните песни. Пак според легендите сирените, които опитали да отклонят Одисей от неговия път, са живели именно на Тасос. Митове много, но безспорно доказано е, че в древността траките са тези, които владеят острова най-дълго. Те започнали да разработват рудните находища на Тасос и да добиват изключително качествения бял мрамор, злато и дървесина.
Старата столица на острова – Панагия ни допадна много. Разходихме се из тесните улички. Тя е запазила старата си градска архитектура. Уличките са много тесни и превозните средства едва се провират . Къщите са белосани и покрити с каменни плочи вместо с керемиди. В Панагия си струва да видиш местната църква и да си купиш зехтин от фамилия Сотирелис.
Лименас – столицата на Тасос беше следващата ни спирка. Близо до пристанището се намират останките от агората и древния пазар. Наблизо е и археологическият музей. Нищо кой знае колко впечатляващо, даже на моменти се чувствахме като у дома – неподдържани старини, но... тръпката от комбинацията на история, море и глъчка си заслужава да и отделиш половин час. Старият град е друга задължителна спирка. Близо до него се намират светилищата на Артемида и Дионисий, а нагоре по хълма са Античният театър, Акрополът и храмът на Атина. Театърът е от V в.пр.н.е. и е събирал 2-3 хиляди зрители. През І век сл. н.е. е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри.
Третият ни ден започна с обиколка на стокилометровия остров. Започва с разходка в главния град, носещ същото име. А после – манастирите и девствените плажове – основна туристическа атракция на острова задържаха нашия поглед и не можем да се откъснем от тях с часове. Плажът в залива Макриамос, който е в непосредствена близост до Лименас ни порази с кристално чистите си води и пясък. Той е със „Син флаг” – признание за запазена екологично чиста природна среда. Пчелни кошери почти навсякъде се забелязваха по хълмовете. Говори се ,че освен добив на зехтин и мед , на Тасос има и златни залежи. Мраморът е другата забележителност на Тасос, изнася се в цял свят. Имахме възможност да видим колко камиона, натоварени с мраморни блокове преминават с ферибота.
Алики е перлата в короната на остров Тасос. Най-известният археологически паметник на острова и в същото време, двата най-романтични и закътани плажа. Малкото рибарско селище е заключено между два залива и самото място е невероятно красиво. Езическият храм е издигнат през седми век преди Христа, като по това време градът е бил доста населен. Днес има 3 кръчми вдясно и 3 къщи за гости .Истинска магия – малък залив с пясъчна ивица и камъни тук-таме. Дъното на морето тук е с камъни, но не камъчета, а по-скоро големи каменни плочи като нахвърляни от брега, а от двете страни на залива са скалите и причудливите дървета.
Продължаваме на юг към манастира „Свети Архангел Михаил". Той е построен върху скалите над морето, но за да го разгледаш, трябва да си прилично облечен. Но спасение има - на място ни осигуриха дълги поли и шал за раменете. От малкото магазинче можеш да си набавиш светена вода, донесена от Атон. Тук непрекъснато прииждат туристи за да се поклонят на Чудотворната икона. Всички онемяват от приказнокрасивата гледка към залива на сирените.
Сега виждаме колко са облагодетелствани хората, които днес населяват земите на древните елини.
Пътешествието ни спира дотук. Следва връщане по добре познатия път с ферибота.
Този оазис ни зареди напълно с много положителни емоции. Пътят ни към България следваше едни големи планини, чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Не чувстваме. Видяното някак се плъзга пред нас, докосва ни почти неуловимо, ефирно и отминава. Всичко се изнизва като на кинолента. Липсват ни разтърсващото усещане, изригващата емоция, поглъщащото преживяване на видяното“.


Силвия Михова-секретар на ТД”Осогово” гр. Кюстендил.