Световния ден на предизвикателството

Posted in Новини

Туристи от туристическо дружество „Осогово” гр. Кюстендил взеха участие в Световния ден на предизвикателството, като се включиха в международната среща и изкачването на първенеца на Влахина планина - връх Кадийца.

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ СПОРТ ЗА ВСИЧКИ организира за 25-ти пореден път Световен ден на предизвикателството 2017.

Световният ден на предизвикателството е проява от програмата на Международната асоциация спорт за всички ТАФИСА и се провежда ежегодно от 1983 г. през месец май в над 100 страни на всички континенти. В България събитието е част от Националната програма за физическа активност и развитие на българското население „БУЛФАР” на Българска асоциация спорт за всички и е посветен на 17 май – Ден на българския спорт.

      

На 13 май 2017 година, сутринта около 5:30 часа  автобуса ни  потегли от Кюстендил в посока ГКПП „Станке Лисичково”.
Преди похода на отбивка след митницата бе организирана томбола и секретара на ТД „Осогово” раздаде атрактивни награди, отпуснати от Българската асоциация „Спорт за всички” към Министерството на младежта и спорта.

       В центъра на град Пехчево, най- малкия град в Македония вече ни чакаха нетърпеливо туристи от София, Перник, Струмица, Пробищип, Щип, Куманово, Кочани и др.

      "Неописуема е прелестта на това място. Туристът изпитва чувството, че се намира в тайнствено, вълшебно място. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от песента на птиците.

Минахме  покрай Вртена скала (тип провиралка), която е висока  около 5 м. По средата на скалата има отвор, широк около 0,6 м. и дълъг около 2,5 м. Има поверие, че провиралката помага на бездетни майки и помага на деца против безсъние. Интересна е и местността Юдови ливади, където се среща ендемичния растителен вид Drosera Rotundiflora (обикновена росянка и кръглолистна росянка) - месоядно растение. Това растение е много рядко в Република Македония и на Балканите.

След преход от 4 часа вече бяхме на върха. Изкачването е трудничко, но уникалните гледки възнаграждават за усилията да се стигне до това девствено кътче“, сподели впечатленията си Силвия Михова.
      Кадийца е един от малко познатите и същевременно респектиращи върхове. Първенецът на планината се издига на 1924,1 м височина на главното било на планината, спускайки стръмни и лавиноопасни през зимата склонове към долината на река Вранещица. Целият масив е оголен и панорамен. За името на върха има три предположения. Първото е, че то идва от думата „кадия“ /съдия/. Това би паснало добре на издигащия се над всички околни планини мощен връх. Втората версия е, че името идва от думата „кадъна“ /невеста, мома/. Това предположение се подкрепя от факта, че на 1,5 км юг - югозападно от върха има денудационна заравненост на около 1700 м.н.в., наречена „Кадъна“, а в северния й край има чешма, наречена „Кадън чешме“. Третото предположение е свързано с думата „кадя, кади“ /пиши, дими/. Вероятно плъзгащите се по склоновете мъгли и облаци са дали основание за такова име.

      И както винаги срещата ни с любезните ни домакини от Пехчево, под ръководството на големия планинар Мариян  завърши с много снимки за спомен и кръшно хоро под съпродова на гайдата, която е нашата запазена марка. Целият преход завърши за приблизително 7-8 часа.
     „Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара вече за четвърта година да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в тази планина. Привлича като магнит, така че когато си тръгвате ви остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Тъй както никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора, които ви канят на гости, въпреки че не ви познават, които ви дават и не искат нищо в замяна. Когато дойдете в Пехчево, мислите, че сте дошли на края на света! Защото не е пренаселено, защото е в планината и защото изобилства от девствена красота. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците на агнета, бълбукането на р. Брегалница, езика на птиците ... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.
     На връщане към България настроението на всички бе приповдигнато от похода и изживяванията в този прекрасен ден.