Сред водопадите на Беласица

Posted in Новини

През месец юни 2017 година туристите от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил се отправиха към Беласица.

Планината Беласица е изключително интересна и малко позната планина, разделена между три държави (България, Македония и Гърция) – в миналото арена на драматични събития, а днес мост между народите. Сгушила вековни кестенови и букови гори, обширни високопланински поляни и множество водопади.Ето какво споделят туристите от  ТД“Осогово“ гр. Кюстендил след незабравимото и приятно пътешествие.
„Панорамите, които се откриват от билото, са прелестни и неповторими. Тук за всекиго има по нещо.Към определението „Планина на кестените“ може да се допълни и „Планината на водопадите“. Прохладата на планината я почувствахме с приятна и зареждаща разходка до Смоларския водопад. Той е най-големият в Македония с пад на водата около 40 м. и се намира в близост до село Смоларе. Разположен е на река Ломница, приток на река Струмешница. Вторият ни водопад бе Колешенския, който се намира в района на село Колешино и е един от най- красивите водопади в Беласица. Разположен е на реката Баба и е висок около 16 м.

Мокринските извори са най-голямото находище на изворна вода в района на планината. Водата извира от корените на вековни чинари. Местността е вълшебна, прекрасно място за отмора и пикник. В непосредствена близост има стара мелница. Над селото се намира кула, наречена Пирго. Смята се, че тя е от времето на Самуил и битката при Беласица на 29 юли 1014 година. Има стари явори, които са съвременници на битката.

Стигаме до Струмица, но първо се отправяме към двата манастира, които са включени в екскурзията ни. Първият е в село Велюса, манастир "Въведение на пресвета Богородица Елеуса" (елеуса означава милостива). С прекрачването на манастирската порта светът се променя. Единствено часовниковата кула откъсва посетителя от чувството за безвремие. Оазис на тишината, който помага на всеки да се наслади на мира и смирението. Църквата датира от Средновековието. По запазените надписи се съди, че тя е основана от монаха Мануил. Той идва във Велюса от Халкидонския манастир в Мала Азия. Във вътрешността на църквата са запазени оригинални части от най-стария мраморен иконостас и фрагменти от мозаични декорации на пода. В манастира живеят 10 монахини, които създават уникални одежди с ръчно изработена украса. Грижата за манастирския двор също е грижа на монахините. Оттук си тръгнахме освежени и пълни с енергия и идеи. За спомен си закупихме ръчно изработени сувенири и ликьори, направени от монахините.

Отправихме се към манастирския комплекс "Свети Леонтий" в село Водоча. Първата порта, която видяхме, след като слязохме от автобуса се оказа затворена. Затова заобиколихме покрай манастирската стена, за да минем от другата страна. Пред нас се разкрива уреден двор и голяма църква. Споменава се, че от 1018 година.
През 14 век манастирът е пострадал от силен пожар. През 19 век и началото 30-те години на 20 век претърпява две силни земетресения. За да защитят вече пострадалите фрески, голяма част са свалени през 1958 г. и днес се намират в музея в Скопие. При разкопки около църквата са разкрити две бани, с много рядък градеж и християнски некропол.
Според легендата недалеч от манастира са били ослепени българските войни на цар Самуил и оттук идва името на селото и църквата в манастира - Водоча - вади очи.
Отново навън обикаляме в двора на комплекса. Не ни се тръгва. Но трябва да продължим, защото Вальо Янкиш от с. Самуилово вече ни чака-там е нашата нощувка. Какво посрещане само – питка с мед, добра дума и вкусни гозби. Това е Янкиш!!! А какво му трябва повече на туриста, за да се развихри по-късно купона.


След богата закуска с бухти, домашно мляко и сладко от смокини ни предстоеше най- екстремната част на екскурзията ни, а именно изкачването на връх Радомир /2029 м.н.в./. Утрото ни посрещна с мрачни облаци и прогнози за следобедни дъждове. Това не ни отказа и всички се качихме на камиона, с който се отправихме към билото на планината Беласица. Тази толкова красива, отдалечена и километрична, гранична планина, която както всички гранични планини в миналото, е оставала под дебелата сянка на законите и е била забранена за посещение от обикновения човек. Окопи, бункери, телени огради, застрашителни табели, мини от войните, паметници свидетелстващи за славното минало, хиляди километри прорязани черни пътища, извеждащи до билото от всевъзможни посоки и едно безкрайно и красиво, обзорно било, граничещо на юг с Гърция, на север с България, а югозападно с Македония. Знаейки за всичко това, проучвайки всичко старателно бяхме уведомили писмено Гранична полиция. След около 1 час пред нас се откри чудесна гледка към езерото Керкини в Гърция, пирамидата на връх Тумба и обзорното, гранично било на изток. Ясно се откроява първенеца на Беласица - връх Радомир-2029 м.н.в. в далечината, а именно най-високата издатина, изглеждаща като недостижима. Направихме безбрай снимки на върха и потегляме в обратна посока. Решаваме, че поради лошото време не е разумно да правим опити за изкачването на връх Тумба, където се събират трите граници – България, Македония и Гърция. Оставихме изкачването на връх Тумба за друг път, а групата се отправи към Самуиловата крепост, където имаше фолклорен фестивал.
В подножието на Беласица в българската част, като огърлица от мъниста са подредени едно до друго подгорските села: Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене. Те наистина ни изненадаха. Пълни са с хора.
По течението на река Камешница има пет водопада. Най-лесно достъпни са от село Самуилово. Ние посетихме така наречения от местните хора – Срамежливеца с височина на пада 21 метра. За този, който иска да обиколи цялата каскада на Камешница, препоръчваме да потърси за водач Вальо-Янкиш от с. Самуилово - познавач на планината Беласица.
Посетихме и водопадите Мангъро и Дъбицата над село Скрът, разположени в живописна местност и привличат със своята неповторимост и уникалност.
В края на нашето приключение се почувствахме не изморени, а напротив – заредени с енергия от приятните емоции”