Едно незабравимо приключение

Posted in Новини

Някак неусетно настъпи времето за пътешествието до Полша, Словакия, Унгария и Сърбия, организирано от ТД „Осогово”, град Кюстендил. Безспорно най – вълнуващо щеше да бъде изкачването на връх Риси от Словашка страна и слизането към Полша. Връх Риси е първенецът на Полша със своите 2499 мнв.
На 6 август 2017 тръгнахме към Белград, столицата на съседна Сърбия. В София направихме кратка почивка, колкото да вземем две дами, решили да споделят начинанието на кюстендилци. В автобуса бяха и приятелите ни от Крива Паланка – този път трима.
Горещият ден не ни попречи да се разходим из Калемегдан – любим парк на белградчани, събрал в себе си още крепост, музей, спортни площадки, зоопарк, черкви и параклиси, часовникова кула и прекрасна гледка към вливащата се в Дунав река Сава. Вечерта отседнахме в град Панчево – спокоен оазис, на 15 км от сръбската столица, далеч от шума и скоростта на големия град.
На другия ден преодоляхме почти 700 км, за да стигнем до хижа „Попрадске плесо” в Словакия. Последните 4 км до хижата се ходят пеша, защото са в територията на национален парк. Така успяхме да се полюбуваме на пълнолунието и лунното затъмнение, подарено ни от съдбата. На хижата извадихме китарата, както обичайно правим на хижи. Попяхме без да прекаляваме, защото утре ни очакваше връх Риси.
На сутринта 4 човека от групата прецениха, че ще пътуват с автобуса и ще ни изчакат в Полша, а останалите поехме към върха. Излишно е да казвам колко красиви са Татрите. Те са най – високата част от Карпатите и се простират в Словакия и Полша. По – високите върхове са във Словакия. След 4 часа усилия групата беше на върха, преминавайки покрай „Жабешките езера” и хижа под върха. На върха се озовахме сред огромно стълпотворение от хора и беше изпитание на търпението да се доредиш до снимка за спомен. Оказа се, че на този ден – осми август, в Полша се празнува ден на алпинизма и въпреки, че беше делничен ден (вторник) броя на хората беше огромен. Откъм полска страна ни чакаше изненада – доста екстремно спускане, за да направим пълен траверс на върха.

С общи усилия и повече търпение се справихме с предизвикателството. На хижа „Морско око” се събрахме, пихме по бира и тръгнахме по асфалтов път още 10 км за мястото на срещата ни с автобуса. Уморени, но щастливи се настанихме в хотел в Закопане – най – известния планински курорт в Полша.
На сутринта, след кратка разходка из курорта тръгнахме за солна мина „Величка”, още едно уникално място, което е включено в списъка на ЮНЕСКО. Това преживяване не може да се опише с думи, то трябва да се почувства на място. Не е възможно да опиша чувството, което те обзема, когато стоиш пред „Тайната вечеря”, изработена от солни кристали, или сътворения параклис под земята, отново само от сол. Купихме сувенири за спомен и отпътувахме към близкия Краков. Настанихме се в хостела и отново навън – този път към „Старо место” – централната част на старата столица на Полша с катедралата на „Дева Мария”, Покрития пазар и двореца „Вавел”. Краков гали окото и въздейства на чувствата със славната си история и прекрасните здания.
На 10 август отново излязохме на сутрешна разходка. Краков толкова ни беше очаровал, че никой не бързаше да се раздели с него. Все пак ни предстоеше път до Будапеща – още един град, готов да ни залее с очарованието си. След като се настанихме в хотел в унгарската столица излязохме на нощна разходка около Дунав, за да видим Парламента, Рибарските кули, Двореца и незабравимите мостове над реката. Всичко беше осветено с онова ефектно осветление, което те кара да се чувстваш богоизбран.
На следващата сутрин към групата се присъедини и Габи, екскурзоводката, която ни показа забележителностите на Будапеща. Габи е изключително ерудиран професионалист, знаеща 7 езика, женена за българин и с неподправено чувство за хумор. Бързо допадна на всички и когато по – късно пътувахме към Нови Сад често ставаше дума за нея в автобуса. Пътьом минахме през Кечкемет, по препоръка на Габи, за да занемеем пред центъра на града, съчетал стара и по – нова история по един неподражаем начин.
Вечерта из Нови Сад търсехме плескавици, за да направим последната ни вечер от екскурзията незабравима. На другия ден сутринта отидохме до Петроварадинската крепост, разгледахме, чухме какво ни каза водача за историята й, снимахме се за спомен към Дунав и към часовниковата кула, на която часовникът е с разменени стрелки. Голямата стрелка показва часовете, защото за капитаните на кораби, преминаващи по Дунава е по – важно колко е часът, а не минутите и това е довело до размяната на стрелките. Помълчахме до стотиците катинари, с които неизвестни хора са заключили техни си неща – кой любов, кой нещо друго, и тръгнахме към България, защото там отдавна ни чакаха...
Автор: Любомир Младенов – водач ТД „Осогово“ гр. Кюстендил