За Световният ден на предизвикателството - из потайните кътчета на Краището

Posted in Новини

kraiste 2018 05 314     За Световният ден на предизвикателството туристите от Туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил се присъединиха към поканата на  трънското дружество и се включиха в изкачването на предизвикателния преход до връх Щърби камък /1478 м./. Разположен е на границата между България и Сърбия в западните части на Руй планина. Въпреки много лошата прогноза за времето в изкачването на връх Щърби камик взеха участие около 230 човека от Кюстендил, Перник, София, Радомир, Трън , Босилеград. Преди похода на една отбивка бе организирана томбола и секретара на ТД „Осогово” раздаде атрактивни наградиотпуснати от Българската асоциация „Спорт за всички” към Министерството на младежта и спорта и Община Кюстендил.

     Изкачването започна от село Насалевци,  при църквата "Рождество Богородично" , където е и 600 годишния дъб, спечелил първо място на миналогодишния конкурс Дърво на годината.

     „По няколко причини – вече познаваме добре повечето големи планини в България. Търсим нови и  непознати маршрути за един ден, на някоя по - висока точка в България. Защото кое е най-предизвикателното, най - впечатляващото и магнетично място на всяка планина? Разбира се – връховете й. Затова крайната цел на разходката ни из Руй планина беше връх Щърби камик.“ – споделиха туристите от кюстендилското дружество.

       Маркираните пътеки и утъпканите маршрути са рядкост, а специфичният релеф на планината е истинско предизвикателство дори за опитните в ориентирането туристи. Но ентусиастите от трънското дружество вече са направили чудесна и достъпна до върха маркировка. Разстоянието до върха бе около 5 км, с денивелацията 600 метра. Последните 500 метра от маршрута бяха с по-сериозен наклон, но гледките, които се откриха си заслужаваха всичките ни усилия. Мястото е обозначено с гранитна пирамида, която е за граничен знак. Днес можеш на воля “да прескачаш границата” и да се разхождаш из Сръбско, да се връщаш в България и пак, и пак... На планината явно й е напълно безразлично чия собственост е била или ще бъде, защото знае, че винаги ще остава след всички ни – ще посреща тези, които  са дошли с отворени сърца и добри намерения при нея и ще ги изпраща подобаващо – с благослов.   

       Точно срещу нас на самата граница е кацнал първенеца на планината – връх Руй (1706 м). Зелениград се е прострял в три махали по южните склонове на Руй планина. Тази гледка към Зелениград, с могъщия Руй зад гърба, дава на очите безбрежен хоризонт. Тук наистина потъваш в зелена безкрайност.  

      На юг от върха ни се разкрива една от най-интересните планини в района -Кървав камък. Приятелите ни от трънското дружество ни поканиха да го посетим през месец септември. Това страховито име идва от една много ефектна скала, скрита в гората. Според едни тя се обагряла в червено при изгрева на слънцето, според други във времената на Османската империя там са били избивани хора и пролятата кръв дала името й. По пътя на юг се стига до другата голяма планина в Краище – Милевската планина.Още по на юг е една от най-непосещаваната планина в България – Чудинската. Около името й се носи шега, че хората се чудели къде се намира. Истината е, че е наречена на едно закътано в планината село – Чудинци. На това място е и най-западната точка на България. Няколко километра по-надолу се намира пресечната точка на три граници – на България, Сърбия и Македония, където на 7 октомври, на 106 пирамида ще се събираме туристите от трите държави.


      Седим на връх Щърби камик. Правим снимки. Всеки преживява красотата, емоцията, чувството. Съзерцаваме хоризонта, поемаме на големи глътки чувството за свобода, което ни подарява и усещаме как планината полека ни “прекроява” и „смалява” – показва ни колко сме еднакво малки и незначителни. Правим още и още снимки.  А най-хубавото е, че се чувстваме и пречистени, и заредени, и нови, защото сме получили поредната порция планинска мъдрост.

       На връщане от върха домакините са ни подготвили отново изненада. На едно от кътчетата за почивка ни почерпиха с вкусна баница и домашно овче кисело мляко. Трудно е на човек да се отдели от тези красоти и приятели, но   на връщане за Кюстендил бяхме планирали да се отбием до музей на Бусинската керамика. Село Бусинци се слави от векове със своята керамика. По време на Възраждането, местната Бусинска школа е достигнала разцвета си, а в селото, в почти всяка къща, са се въртели грънчарски колела. В Бусенци се е намирало и първото българско училище по керамика.
Останахме впечатлени от богатата етнографска експозиция - над 200 оригинални експоната бусинска керамика от стари майстори, както и модерна керамика в духа на бусинските традиции от съвременни художници.
      Във вторият музей - музея на киселото мляко, при с. Студен научихме повече за процеса на ферментиране на млякото и на какво се дължат невероятните му вкусови качества. На първия етаж на музея е разположена експозиция с интересни предмети, използвани за приготвянето и съхранението на кисело мляко и млечни продукти в домашни условия. Сред тях са "рукатка" - гърне от глина с дръжка, което е служело за пренасяне на ръка. Друг интересен съд е "бучката", в която се е биело масло.
      Експозицията на втория етаж включва предмети и макети, демонстриращи промишленото производство на киселото мляко. Макетите показват какви са стъпките за производство на млякото и как то достига до трапезата ни. Специално място в експозицията на музея е отделено на д-р Стамен Григоров - откривателят на бактерията "Бактериум Булгарикум".

    „Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в тези планина от Краището. Привличат като магнит, така че когато си тръгвате ви остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора. Когато отидете в трънския край мислите, че сте дошли на края на света! Защото не е пренаселено, защото е в планината и защото изобилства от девствена красота. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците на агнета, бълбукането на р. Ерма, езика на птиците ... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.

     На връщане към България настроението на всички бе приповдигнато от похода и изживяванията в този прекрасен ден.

     Днешният ден ние го посветихме и на нашият приятел Стефан Иванов -майстор на спорта по туризъм, създател на туристическия хор „Осоговско ехо”, елитен планински водач, възпитател на стотици млади туристи, автор на туристически пътеводители и книги за природните забележителности на Кюстендилския край, почетен гражданин на община Невестино, почетен гражданин на община Кюстендил. Председател на секциите по туризъм и алпинизъм в Кюстендил, човек  посветил наистина целия си живот и цялата си енергия на туристическото движение. На 12 май Стефан Иванов щеше да навърши 86 години. Като дългогодишен планински водач, той преведе през десетки нестандартни маршрути стотици хора от различни поколения, пред които разкри неподозирани красоти на българската природа.Той ни научи на любов към планината. За него тя беше храм, пречистваща сила, на която се бе посветил.Когато бродим по планинските пътеки, ние винаги го чувстваме в полъха на вятъра, в полета на птиците, пеем неговите любими песни,  говорим за него – няма как да го забравим. Няма как! Той остана „Епохата Стефан Иванов”, която няма как някой друг да повтори!


Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово” гр. Кюстендил