Skip to main content

Между родопските светилища и пролетния дъжд

Настъпи най – българският празник през годинта – 24 май. На специален ден е най – добре да си на специално място. Такава беше и  идеята на ТД „Осогово“  гр. Кюстендил, когато организира пътуването до три от многото светилища в Родопите – Белинташ, Кръстова гора и Караджов камък на 24 май 2018 година .Предлагаме Ви нашия разказ за преживяното:
Преди една година срещата ни с Родопа планина се беше превърнала в нещо като „воден поход“, поради непрекъснатия дъжд. Прогнозата за времето и сега не беше от най – оптимистичните, но се надявахме да минем между капките.
Първата ни спирка беше на Горноводенския манастир „Св.Св. Кирик и Юлита“ до Асеновград. Спокойно и величествено място, пропито със своята история и драми. Запалихме по свщичка, разгледахме наоколо, направихме снимки за спомен и се отправихме към автобуса за следващата ни спирка. На поляната пред манастира се извисяваха две секвои. Казаха ни, че са на по 55 години и някак неусетно мисълта се плъзна към секвоите от Ючбунар и конкурса „Дърво с корен  2017“, който тези дървета спечелиха.
Когато си в Асеновград не може да не отидеш до Асеновата крепост – една от визитните картички на града. Крепостта е от времето на Второто българско царство и помни не една и две битки. Когато говорим за Асеновград, трябва да знаем, че той е най – големия не областен град на България, че е с толкова много храмове, че народа го е нарекъл „Малкият Йерусалим“. Освен това е столица на един от най – старите сортове грозде по света – маврута, както и на рокли – сватбени и абитуриентски.
След около час път по тесните пътища на Родопите се озовахме в село Врата, където щяхме да преспим две вечери и откъдето се отива до светилището на живите – Белинташ. Преди още да се настаним тръгнахме към Белинташ – мистично място с много митове и легенди, разказани за него. Минахме покрай скаалната фигура „Стража“, който безмълвен ни пусна да продължим пътя си към светилището. Изкачихме се по метална стълба и се озовахме на платото. Не зная колко от митовете са верни, но енергията и магията на това място се почувства от всеки.
Върнахме се обратно до автобуса и отидохме да организираме вечерта си –  музика, танци и китара.
За втория ден бяхме оставили похода до Кръстова гора и Караджов камък – светилища съответно на Боговете и на мъртвите. С автобуса отидохме до изходния пункт – съседното село Мостово, като пред селото спряхме за да видим откъде носи името си. Реката, която преминава през него беше направила скален мост, докато си е проправяла пътя надолу. Уникално природно образование, родено от сблъсъка на две могъщества – вода и скала.
От село Мостово до Кръстова гора се стига за около час и половина. Всеки се потопи в своите очаквания и преживявания за това свято място. Старата църква „Света Троица“ пази духа на времето, докато новата и алеята с параклисите ни връща в днешния ден. Разгледахме наоколо на спокойствие. Наляхме си вода от аязмо „Гълъбичката“, който искаше отправи своята молитва пред „Светия кръст“ в края на алеята и отново с раниците на гръб – към Караджов камък. До него разстоянието е 5 километра и след около час и половина би трябвало да сме там. Но времето беше решило друго. Когато бяхме на около 20 минути от светилището започна силна буря. Веднага тръгнахме към село Мостово, загърнати в дъждобрани и с обещание да се върнем при по – хубаво време. Страхонта гръмотевица ни напомни, че сме взели правилното  решение – надолу в ниското. Светилището на мъртвите днес не пожела да се срещнем.
В ниското преди селото пътеката вече беше под вода, така че споменът за воден поход отново придоби реалност. Мокри и щастливи се прибрахме в къщите за гости. Вечерта нямаше изненада – китара, музика и настроение...

 
rodopa-1
rodopa-2
rodopa-3
rodopa-4
rodopa-5
rodopa-6
  • Created on .