Странджа – дългият път към дома

Posted in Новини

sakar 2018 6 

            Месец септември настъпи някак неусетно, с натрапчивото предчувствие за есен. Пред ТД „Осогово“ град Кюстендил се зададе пътешествието, наречено „Странджа – Сакар“. След разтърсващо – емоционалното екскурзионно летуване в Пирин знаехме, че няма как да повторим преживяното щастие, но длъжни бяхме да опитаме. И така, в 6.00 часа бяхме в автобуса, нетърпеливи да стартираме амбициозната си програма.

            Дестинацията е далечна за пределите на България, затова пътувахме дълго и търпеливо. Първият ни обект за деня бяха долмените в село Хлябово. Долмените са предшествениците на тракийските гробници, където са полагани мъртъвците, а този в село Хлябово е най – големият известен в страната. За първи път са описани от братя Шкорпил – Херман и Карел. Двамата чехи идват в България в края на 19 век като гимназиални преподаватели по математика и точни науки, но оставят светла диря в развитието на българската археология. На Карел дължим дори откриването на първата ни столица – Плиска.

            След това пътят ни отведе до Устремския манастир „Света Троица“. Това е най – големият манастир в Сакар планина на около 13 км след Тополовград. Манастир и природа са се сляли в тиха хармония и предлагат усамотение и единение на душите и енергиите наоколо. Запалихме по свещичка и продължихме към хижа „Старият мост“, близо до град Елхово, където беше първата ни нощувка. Хижарят Кънчо ни настани по стаите и ни поведе в околностите, за да ни покаже забележителностите. Така се озовахме на тракийското светилище „Мочукови камъни“, а след още малко ходене и на „Дрънчи дупка“ – пещерна дупка, дълбока 27 метра. В подножието на пещерата има чуден параклис, с 9 чучура отвън, на които за съжаление вода нямаше.

            Така премина първият ни ден от екскурзията. Сакар планина вече беше зад гърба ни, около нас бяха Дервентските възвишения, а Странджа ни очакваше утре. Хижарят Кънчо направи всичко възможно да се чувстваме уютно при него. Предупреди ни да внимаваме за стършелите наоколо, че децата с нас не бяха малко. Вечерта- обичайното. Китара, песни и добро настроение.

            На сутринта на националния празник – Съединението (06 септември) тръгнахме към Елхово. Там закусихме и разгледахме истрическия музей, в който имаше и етнографска част. В съседство се намира и храма „Свети Димитър“, където запалихме по свещичка.

            Тръгнахме към Ямбол, за да разгледаме града на Тунджа. За съжаление историческия музей не работеше, но затова пък Безистенът посрещаше гости с пълното си великолепие. Присъствахме и на процесия от духова музика и нещо като парад от военните. Усещахме се, че това е позабравена гледка, която кой знае защо ни липсва.  Ямбол е град, който впечатлява с чудесен център, история и паркове.

            На 8 км от Ямбол се намира древният тракийски град Кабиле, възникнал в края на II хил. пр. Хр. На върха, на най-високото има светилище, а наоколо има останки от укрепени стени, терми и базилика. Градът е възникнал на единственото възвишение наоколо – Зайчи връх и е бил на изключително стратегическо място. През 341г пр.Хр. е превзет от Филип Македонски, а и Александър Велики е минавал оттук.

            До настаняването ни в мотел „Козият рог” в Малко Търново имаше достатъчно време, за да се отбием до село Бръшлян. Изключително място, събрало магия, история и топлина. На такова място обикваш Странджа и се чувстваш като у дома си.

            Следващата ни отбивка беше до водопад Докузак на едноименната река малко преди село Стоилово. Красота и енергия струи от него и прави мястото още по – специално.

            Мотел „Козият рог” се оказа истински оазис сред Странджа, не само заради басейна си. Навсякъде имаше фотоси и препратки към легендарния филм и се чувствахме като на снимачна площадка. Около басейна беше сцената ни за изява с китарата под звездите. Хубаво беше.

            На сутринта разгледахме близките тракийски светилища: „Мишкова нива” и „Прóпада” и отидохме в Малко Търново да разгледаме забележителностите – музея, Големия врис, Малкия врис. Пред музея видяхме фронтоните от двете тракийски светилища, които вече бяхме разгледали.

         Следващият обект за деня беше „Петрова нива”, с мемориалния комплекс и храма „Света Петка”. Тук на 26 юни 1903 година е взето решение за обявяване на Преображенското въстание за освобождаване на местното население от турска власт. Въстанието е потушено, като територията наоколо е присъединена към България чак през 1913 година.

            Оттам се придвижихме до Царево, където щяхме да нощуваме. Имаше  достатъчно време и за късен плаж, от което се възползвахме. Вечерта се разкършихме с танци и хорá в къмпинга.

         На сутринта след закуска потеглихме към Приморско, за да посетим тракийското светилище Беглик таш. Изумително място, пропито с мистика и енергийни мистерии. Не знам защо но ни напомняше много за Перперикон. Правехме някакъв паралел между двете светилища. И някак неусетно се връщахме години назад към нашите корени.

         На пътя ни беше и река Ропотамо. Разходката с корабче по устието допълнително вдигна градуса на настроението и очарованието. Малко след това спряхме в Созопол, където Аполония 2018 приключваше. Всяка среща със Созопол носи вдъхновение и наслада. Разгледахме града, хапнахме – и напред към Бургас. Срещата с пясъчните фигури в парка до морето събуди детето във всеки от нас и се забавлявахме от сърце.

         Отпътувахме към квартал Сарафово, за да се настаним в туристическата спалня. Оказа се, че това не е добър избор, тъй като базата не е в този вид, в който трябва да бъде, но какво да се прави – битовизми. Последната вечер от екскурзията не се случи най – вдъхновяващата, но го преживяхме.

         На сутринта спряхме в центъра на Бургас за последна среща с красивия морски град. След това спряхме за два часа в Стара Загора, за да се докоснем и до неговото величие и очарование и поехме обратно по дългия път към дома.

         Пътувайки вече към Кюстендил се сетих за песента със същото име (Дългият път към дома) на една прекрасна бургаска група – „Мери бойс бенд“ и си мислех, че пътуването не е само придвижване в пространството от точка до точка, но и пътуване във времето към нашите корени и мистичните загадки на Странджа.

Автор: Любомир Младенов – водач към ТД „Осогово“ гр. Кюстендил