Туристи от Кюстендил на традиционна среща в Сърбия

Posted in Новини

С развети национални знамена туристи от България, Сърбия и Македония проведоха своята традиционна среща в курорта Бесна кобила /Сърбия/. В края на всяка година, когато е време за равносметка на изтеклата година, на тази среща се изготвят и новите календарни планове на дружествата. Ето разказа на Силвия Михова -секретар на ТД " Осогово":

Сутринта около 7:00 часа автобусът на ТД „Осогово” потегли от Кюстендил в посока ГКПП „Олтоманци” – Босилеград – Власинско езеро. Походът в планината Грамада започна на отбивката за село Полом. За близо два часа по черен път, преминаващ и покрай махалите на село Полом, групата достигна подножието на връх Малък Въртоп (1685 м.н.в.), откъдето се разкрива страхотна панорамна гледка към Власинското езеро. След кратка пауза и снимки през красива брезова гора туристите поеха към Власинското езеро. Целият преход завърши за приблизително 5 часа.
В близост до Власинското езеро се намират още планините Чемерник и Варденик, както и платото Власина. Езерото е с площ 15 000 квадратни метра и се намира сред девствена, екологично чиста природа. Разположено е на 1215 м.н.в. според местните табели и това го прави най-високото и най-голямото изкуствено езеро в Сърбия.
На мястото на езерото до средата на 20-ти век е имало торфени блата, които мъдро са превърнати в изкуствен воден басейн. В езерото има 2 острова: Дуги Дел (78,4 дка) и Стратория (18,2 дка), покрити с гори, които през есента преливат във всички цветове. Основната атракция на езерото, обаче са няколкото плаващи острова, образувани от торф, които „влизат в ход“ през май – юни, когато водата е достатъчно висока. През другото време са закотвени на брега. Най-известният плаващ остров е кръстен от местните „Моби Дик“, на белия кит от романа на американския писател Херман Мелвис. Около езерото е спокойно, блажено и въздухът е чист. През последните години езерото се превръща в истински туристически хит. Една от легендите за него гласи, че вечер, по залез слънце, когато то е спокойно, само за минута от него излизат вълшебни пари. И която дама успее да вдиша тези пари, остава вечно млада и красива. Важното било, да се уцели времето, когато те въздействат, защото е много кратко.

След раздялата ни с чудесните гледки към езерото предстоеше път през градчетата Владичин Хан и Вранска Баня до селцето Крива фея и хижата в планината Бесна кобила под едноименния връх. Българската уикипедия нарича планината и с името Мусул на едно от селцата в подножието й в посока Долна Любата.

Местна легенда разказва за силно момиче на име Фея, което живеело в селцето под най-високия връх на планината и яздело по-добре дори от някои мъже в селото. За нея това било истинска страст и тя можела да язди всеки кон. Един ден кобилата на Фея била ухапана от полудяло куче. Момичето не разбрало, но видяло, че от ноздрите на кобилата се стича кръв и побързало да се върне в селото, където хората да спасят животното. Кобилата обаче изведнъж променила посоката на движението си и побягнала към върха. Тя хвърлила Фея на земята и момичето си счупило крака. По-късно хората намерили момичето в безсъзнание и го завели до къщата на баща му. Въпреки дългото лечение кракът на Фея не оздравял напълно. За да запазят спомена за необикновена красавица и трагичната й съдба, хората нарекли селото Крива Фея, а планината Бесна кобила.

Веселбата си е запазена марка на ТД „Осогово“ и както винаги настроението отново бе на висок градус.

На втория ден от екскурзията домакините от сръбския град Враня бяха организирали изкачване на връх Бесна кобила (1923 м.н.в.) – първенец не само на сръбската, но и на цялата част от областта Краище. В похода по стар коларски път до самия връх се включиха много туристи от Крива Паланка, Пробищип, Струмица, Босилеград. От билото ни очакваха пленителни гледки към планините: Доганица, Дукат, Варденик, Лисинска, Гложка, Грамада, Милевска, Кървав камък, Руй, Сува планина, Осогово, Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, Якупица с връх Солунска глава и Шар планина с връх Люботен. След обяд на хижата и кратка почивка в Босилеград, доволни и усмихнати всички се завърнаха в красивия роден край.

На връщане към България настроението на всички бе приповдигнато от похода и изживяванията през този два прекрасни дни.