Трънския Матерхорн

Posted in Новини

 

Кюстендилски туристи изкачиха Трънския Матерхорн през средата а месец април 2019 година.Това е Краището – малко познато късче от България, но пълно с изненади!
По острите върхове на Гребен планина се запътихме, туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил.
Началото на прехода започна от Драговската махала. Намира се между трънските села Врабча и Филиповци. Маршрутът е зареждащ. Вече е много добре маркиран от туристите от трънското дружество. Много е панорамен и през цялото време от двете страни има невероятни гледки. Преходът не е лек, петстотинметровата денивелация ни даде възможност да се насладим на ширналите се обширни пасища, който сериозно засилват усещането за планински простор, а и омекотяваха земята под краката ни.
Драговското врело е много впечатляващо. Там направихме и първата фотосесия. Реката е създала десетки водоскоци, водопади и причудливи форми в скалите. Представлява река, която минава през много тесен планински проход, дълъг над 1 километър, който в най - долната си част става широк.
Вървейки по стария римски път сред скален венец и много зеленина, ни очакваше входа на Бежанската пещера. Тя е около 62 м. и е сравнително голяма.
Цялата група с нетърпение очакваше предстоящото изкачване на връх Драговски камък (1118 м), или както е по-известен Трънския Матерхорн, наречен така заради пирамидалната му форма. Не, той не впечатлява с надморска височина. Интересен е с 360 - градусовата гледка, която предлага. Всичките ни усилия към върха си заслужаваха, защото от всичките си страни е обграден с красиви и безкрайни пейзажи. След кратка почива, лека закуска и фотопауза се отправихме към панорамната скала Станкьов камък /1050 м/. Картините, които се разкриваха пред нас, приближавайки се към него подбуждаха в нас желанието за снимки... снимки и пак снимки. Въпреки мрачното време тук може да се събере богата палитра от цветове, усещания и емоции. Но изненадите ни не свършваха до тук. Очакваше ни Врабченския водопад, където се разхладихме и си починахме. Това е място, което си струва да се посети. Вълшебно място, към което винаги нещо ще ни тегли. Трудно се разделихме с него. Обръщаш се назад и пак ахваш.
След един час по живописна пътека сме вече в село Трънска Банкя. Селото гъмжи от минерални извори. В западния край на селото минахме покрай разделената на две къща, според Ньойския мирен договор - половината в България, а другата половина в Сърбия. Къщата вече е реставрирана. Мястото е обозначено с гранитна пирамида, която е за граничен знак. Днес можеш на воля “да прескачаш границата” и да се разхождаш из Сръбско, да се връщаш в България и пак, и пак...
За около 30 минути стигнахме до махала Богоина. Някога е била част от село Петачинци – българско село с пет махали. За огромно съжаление, през 1920 година 4 от махалите, т.е. почти цялото село попадат на сръбска територия в резултат на Ньойския договор. Вече бяхме към края на нашата екскурзия и си направихме заслужена почивка в заведението Рибарника, където опитахме прясна пъстърва.
Предстоеше ни преминаването през двата тунела. Те са били прокопани в навечерието на Балканската война. Имало е проект през тях да преминава теснолинейка, която да свързва Трън с Цариброд (днешен Димитровград), който тогава е бил в пределите на България. Теснолинейка така и не минава, но два от тунелите остават на наша територия.
Насладихме се на бушуващите води на реката на най-тясното място на каньона. За огромно съжаление мостчетата на ждрелото над река Ерма се бяха доста амортизирали и не можеше да се премине над реката по тях.
Оставихме планината, заредени с енергия и емоции и се отправихме към паркинга, където ни чакаше автобуса.
Ако имате път натам, непременно го посетете. Освен страхотна почивка, там може да се насладите и на много красиви места, които да посетите. Като за един ден разходка хич не е зле, нали!

 Автор: Силвия Михова – секретар ТД „Осогово“ гр. Кюстендил