Пример на човешка саможертва и героизъм

Posted in Новини

На 17 април 2019 година кюстендилци почетоха паметта на алпинистите Людмил Янков и Стоян Наков.

Пред паметника, издигнат в чест на двамата почетни граждани на Кюстендил бяха поднесени венци и цветя. На поклонението присъстваха кметът на Община Кюстендил Петър Паунов, представители на политически партии, организации, туристи и ученици.Поднесени бяха много цветя и венци.
Пред присъстващите туристическият хор "Осоговско ехо" изпълни песен, посветена на героя от Еверест, прозвучаха и написани от алпиниста Людмил Янков стихове.
Бяха припомнени и събитията, при които през месец април 1988 година, по време на тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм, под връх "Камилата" в Рила планина, двамата алпинисти загиват на 17 април.

Людмил Янков Участва в експедициите "Лхотце 81" и "Еверест 84", при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на "един дъх", за да окаже помощ на Христо Проданов.

В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.

 

Предлагаме Ви част от изказването на Николай Ковачев - приятел на Людмил и член на  инициативния комитет по честването. 

„В книгите и онова, което оставя зад себе си, винаги ще откриваме и преоткриваме един човек излъчващ неподозирана вътрешна сила, любов и обаяние. Човек, чужд на показността, човек с чиста душевност, изпитващ респект от обикновените и прости човешки неща. Една лирична душа и един голям мечтател! Той не стигна върха! С години сънувания връх. Не стъпи на Еверест, а се върна по-голям от него!

Докосване до Еверест!? Именно от там тръгва пътят на мъжа, който жертва собствената си мечта да стъпи на Еверест, за да опита да спаси Христо Проданов. Драмата се разигра през април 1984 г. На 20-и първият българин стъпва на най-високия връх на планетата.

Проданов достига заветната точка сам, защото шерпа, който катери с него, се отказва по-рано. Христо обаче е на върха твърде късно - в 18,15 ч. Всички знаят, че слизането по това време на денонощието е твърде рисковано, както и нощуването на такава височина. След 33 минути престой на Еверест Проданов потегля обратно.

Денонощие по-късно алпинистът е още горе, в границата на смъртта, както наричат кота 8000 м, а експедицията организира акция за спасяването на му.

Людмил Янков се движи бързо и достига до 8500 м. Бори се със зловещото време, но не успява да измъкне приятеля си от капана. Измръзванията, които получава на двете ръце, се оказват фатални и прекършват мечтата му сам да изкачи Еверест.

След завръщането у нас се налага ампутация на четири пръста. Дори и това обаче не отказва Людмил от катеренето, като даже е включен в експедицията за връх Анапурна (8098), която бе осъществена през 1989 г.

И в последния си тур по Камилата Людмил остави по скалите и дадената дума, и своята усмивка, и добротата, и безкрайната си човечност за нас. За да има с кого да се сравняваме вечно!”, – казва за него Николай Ковачев от инициативния комитет по честването.

На 11 август 1953 г. е роден големият човек, алпинист и поет Людмил Янков, заслужил майстор на спорта по алпинизъм. Поетът – алпинист или алпинистът – поет, човекът който заедно с въжето в раницата си носеше и чувствата! Янков, който на 11 август тази година щеше да навърши 66, не я дочака.

На 10 април Стоян Наков щеше да навърши 56 години. Амбициозен млад алпинист, участник в експедиция „Памир – 1987”, загинал трагично на 17 април 1988 г. по време на тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм под връх „Камилата” в Рила, заедно с Людмил Янков.

 Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!...
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата...
НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!...

Това изповядваше алпинистът Людмил Янков, който точно преди 31 години се прости завинаги със своята мечта. На 17 април 1988 г. устремът му към върховете бе покосен от фатално падане при катерене на връх Камилата (2621 м) в Рила.

Рискът е голям, защото скалите са заледени, но и покрити със сняг. Това прави трудно забиването на още клинове, а качването е на ръба на разума. Въпреки това двамата Л. Янков и Стоян Наков са твърдо решени да стигнат горе. Не им било писано. В един момент алпинистите не издържат под тежестта на съоръженията и политат надолу. По-късно Стамен Станимиров и Пламен Кирилов, които също правели опит да качат Камилата, намират колегите си бездиханни на 200 м в пропастта.
Цяла България е потресена, защото губи един от героите от експедицията на Еверест (8848 м) през 1984 г. Но не само за това. А и заради точното описание на гибелта си, което Людмил прави в есе във втората си книга "Стъпки във въздуха". Ето откъс от нея:

............Дълго летях... Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан... Не ме беше страх... Болеше ме само... Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми... Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца... Нямаше време... Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу бялата твърдост на Земята... На скалните прагове останаха скъпите спомени... Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно. Гледах от последния зъб с удивление, страх... Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах завинаги тука. Без град, топлина, без приятели, без светлина... Оставах гол, сам и далечен.........

 Този текст е писан ден преди смъртта на автора /Людмил Янков/, предсказвайки какво ще му се случи...

"Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден."

"Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме. Имаме нужда от върхове, за да се спускаме и да узнаваме отново цената на скъпите ни неща".