Стара планина – между Ада и Рая, или цената на една застраховка

Posted in Новини

Туристите от туристическо дружество „Осогово“, град Кюстендил тръгваха през месец септември 2019 година на дългоочакваното екскурзионно летуване в Стара планина. Маршрутът е: връх Шипка, хижа „Узана“, хижа „Мазалат“, хижа „Тъжа“, връх Ботев, хижа „Рай“, хижа „Васил Левски“, град Карлово.
Стана традиция през последните години, желаещите да са толкова много, че групите да са две, вървящи по един и същ маршрут през седмица. И тази година се случи същото, защото броя на участниците достигна 60.
И в двете групи имаше деца, така че уроците по патриотизъм започнаха с преклонение пред безпрецедентния подвиг на героите от Шипченската епопея в Руско – турската война.
Посетихме връх Шипка и паметника, символ на героизма и копнежа по свободна България. През 1934 година е построен паметника на връх Столетов, за да напомня на поколенията за българо – руската бойна дружба и за цената на Освобождението. В храм – паметника в град Шипка са събрани костите и изписани имената на почти 20 000 руси и българи, погребвани наоколо в многобройните братски могили.
Черквата е от 1902 година и е станала факт, благодарение на руския народ, дарил средства за построяването й.
След срещата с историята, походът до хижа „Узана“ е някак рутинен и предразполагащ към размисъл. В хижата хижарката Милена ни посрещна по стара българска традиция с питка за здраве. Така прави с всички туристи, намерили подслон в хижата й през последните 18 години, откогато е хижарка на хижа „Узана“.
На другия ден минаваме през географския център на България и продължаваме до хижа Мазалат. Почти на половината път се спираме пред едно истинско бижу в планината за престой – хижа „Партизанска песен“. Всичко наоколо е докоснато с много вкус и търпение от грижливи ръце.
След като се настанихме в хижа „Мазалат“, се изкачихме на връх Вълча глава, извисил се над хижата, за да се насладим на зашеметяващата гледка наоколо.
За вечерите в хижите няма какво да кажа. Те са еднообразни – китара и песни до пълно зареждане на душите с емоции и светлина.
До хижа „Тъжа“ минахме покрай резерват „Пеещите скали“. Мислехме си, че ние като „Пеещите туристи“ може да направим нещо съвместно, но скалите останаха безмълвни. Така, че ораторията за „Пеещи скали и туристи“ се отложи засега.
В хижа „Тъжа“ е леко тъжно, защото когато навън вали, вътре капе. А пък и с трите вързани кучета от всички страни на хижата, усещането е като мероприятие на ловна дружинка. Но пък гледката от връх Марагидик, който е на около час над хижата, компенсира всички забележки.
На другия ден ни очакваше първенеца на Стара планина – връх Ботев. Срещата с него винаги е била вълнуваща. Така беше и сега. Новото за нас беше туристическата спалня на върха, която работи отскоро. В нея може да се хапне топла храна, да се отдъхне и всеки да продължи по пътя си. А нашият беше през Тарзановата пътека, покрай Райското пръскало – до хижа „Рай“. Красота!
След това остана само прехода до хижа „Васил Левски“, срещата с Карловското пръскало (на 15 минути от хижата) и слизането до град Карлово.
Разликата се появи при втората група, когато се случи инцидент. Малко преди да стигнем до хижа „Рай“ една от туристките стъпи накриво и усука болезнено крака си. С общи усилия се добрахме до хижата. На другата сутрин ситуацията с травмирания глезен беше същата и се наложи спасители от ПСС да я транспортират на ръце до местността „Паниците“ над град Калофер, докъдето се стига с превоз.
И така, вървейки до носилката се замислих, че всъщност вървя между Рая (с Пръскалото) и Ада (Южен Джендем) и за да извървим успешно пътеката между тях ще ни е необходима помощта на ангели – спасители (момчетата от Карловския и Калоферския отряд спасители). Дълбок поклон пред вас момчета, за благородството и големите сърца! Затова, че спасяването на човешки живот за вас е мисия, на която сте отдали част от здравето, енергията и безценното си време!
И понеже всяка красива история трябва да има щастлив край, искам да ви приканя: „Когато предприемате походи в планината (и не само походи) се застраховайте, за да се носи риска и от професионалисти. Ние имахме такава застраховка и ни беше по – леко. Не че 557 лева (на толкова е оценен нещастен случай в планината по тарифата на ПСС) е адекватния еквивалент на помощ в беда, или спасен човешки живот, но все пак и предвидливостта си има правила.

Защото Стара планина може да бъде не само безкрайно красива, но и мъдра!

Автор и планински водач: Любомир Младенов, ТД „Осогово“ гр. Кюстендил