Мегалити, които ще ви накарат да се почувствате малки! В долината на тракийските царе, ще се почувствате вечни!

Posted in Новини

Мегалитите по нашите земи са на хиляди години и продължават да съществуват и днес. Те са обвити в мистика. Наричани са светилища, портали, обсерватории, календари, трансформатори на енергия, но истинското им предназначение продължава да е загадка.

„Това, което знаем е ограничено, а това, което не знаем е безкрайно” с тези думи на Луций Апулей, ние туристите от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил с нетърпение очаквахме да проучим някои от тези места.

Нашата четиридневна разходка в Сърнена Средна гора през последните 10 дни на месец май 2022 година, започна от Брезово, където ни очакваше Радню Шопов, ръководител на туристическия център, зам. кмета – Иван Тачев и Станка Матева.

Програмата ни беше много наситена и първото място, където имахме организирано посещение беше в село Зелениково, където е изградена най-голямата розоварна на Балканския полуостров. При построяването й били вложени огромният опит, познание и стремеж към съвършенство на собствениците на тогавашната компания „Шишков и сие”, представляваща най-големите производители и търговци на розово масло в България в периода от 19 век до средата на 40-те години на 20 век. Собственик бил известният Михайл Шипков, затова и розоварната била позната като "Шипковата фабрика". С огромен интерес групата проследи всички процеси от брането на ръка розов цвят до крайния продукт в розоварната. Нашият екскурзовод - мениджър е минал през всичките етапи, получил е необходимите квалификации и дипломи и ни разказа с голяма любов, за това как се управлява единствената напълно съхранена и автентична розоварна в България, обявена за паметник на културата като архитектурна и технологична ценност.

Все още завладени от впечатленията, разходката ни продължи към следващата ни отбивка до село Бабек - Люляковото светилище със Слънчевата стела и уникалното мегалитно яйце, което според проф. Валерия Фол няма аналог на наша територия – гигантско каменно „яйце", изправено на острата си страна над нарочно издълбан улей в материковата скала. Според проф. Фол то отразява вярвания на древните, свързани със свещеното на камъка, и символизира раждането на живота. В старателно заравнената скала около яйцето са вдълбани жертвеници, ритуални площадки и стълби и прехода по древния римски път до „ЯЙЦЕТО“, ни върна години назад.

В село Свежен ни очакваше усмихнатата екскурзоводка - Ели, която празнуваше именния си ден. Тя ни разказа, че селото е основано през 14 век. Смята се, че първите му заселници са избягалите от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. Селото е обявено за архитектурен резерват, но за жалост нищо не се прави, за да се поддържа безценното му богатство. Много от къщите са оставени на произвола на съдбата и бавно природата и стихиите унищожават следите от майсторството на стари строители. През 1877 г. голяма част от селото е опожарена от турци, но стотина къщи са оцелели, за да ни покажат красотата си и майсторството на своите създатели. Тук може да се видят точно 101 къщи, запазени още от времето на Възраждането, та дори и от преди това като 15 от къщите са на възраст над 300 години. Тези къщи сега са обявени за архитектурни паметници. Тук е роден човекът, който е освободил Родопите от Османската империя през 1912 г., полковник Серафимов. В селото често се отбивал и дяконът Левски.

„Свежен е магия, която те грабва още щом спреш на селския площад и пред теб се разгърне следната картинка: тесни стръмни улички, виещи се нагоре по чукарите с накацали по тях къщурки, увенчани от килнати керемидени покриви, а на преден план - силуетът на реставрираната църква „Св. Св. Петър и Павел“ от 1864г. В подножието пък погледът се спира на паметника на легендарния полк. Владимир Серафимов с лице към общината и смесения магазин. Истинска идилия, навяваща покой и усещане за безвремие!“ – споделиха кюстендилските туристи.

Всички останаха очаровани от гостоприемството и вкусните местни гозби, който опитахме в механа „Ракиджийницата“ в Свежен.

С малко тъга в сърцата си тръгнахме от село Свежен. Това е място, което може да предложи на всекиго по нещо – места за отдих, красива природа, възможности за планински туризъм, легенди от епохата на Възраждането, както и уникални култови комплекси.

Вторият ден от програмата беше много амбициозен. Иван Тачев, Станка Матева и Христо /млад доброволец от Брезово/ с нетърпение ни очакваха на мегдана в село Розовец. Мегданът – център на вселената. Селото е разделено на две махали с мегдан, читалище, фурна смесен магазин, поща и Кметство, а малко по нагоре и Църква.

Станка Матева с много любов и къс ни запозна с всички забележителности и гледки, които се откриваха пред и зад нас …. и така до мегалита „Слънчева врата“ над село Розовец. Това е врата, която в най - чист вид представлява идеята на траките за бога, който всеки ден се ражда (изгрява) и умира (залязва) и който бележи годишния цикъл, отъждествяван с цикъла на живота. Картините, които се разкриваха пред нас, приближавайки се към тях подбуждаха в нас желанието за снимки... снимки и пак снимки. Тук може да се събере богата палитра от цветове, усещания и емоции. Никой художник не може да нарисува такава невероятна красота, нея може да я сътвори само майката природа.

Кулминацията на емоциите обаче предстоеше. Очакваше ни уникалният в световен мащаб мегалит "Братята", който представлява двойка балансирани успоредни каменни плочи с тегло над 60 тона всяка. Мегалитната врата със слънчев диск е скално бижу. Интересна и непопулярна дестинация. Живописно, но трудно изкачване, усилията за което си заслужава да предприеме човек. Преходът в последната част е стръмен, но гледката е зашеметяваща. Безкрайното Тракийско поле е навсякъде около теб, но панорамата се простира и отвъд него. А от едната страна е топлият пейзаж на селищата, сгушени в обвивките на равнината. Сгушено сред приказната зеленина това място ни прегръща с меките си гънки. Едно запомнящо се място. Място, което вдъхва сили, вяра и надежда.

В центъра на Розовец си закупихме ароматен планински мед. Изиграхме заедно няколко кръшни хора на фона на красивата панорама и паметника на Гюро Михайлов. Истинско удоволствие беше да се видят на едно място толкова много позитивни и щастливи хора. Разделихме се с новите си приятели, които ни обгрижиха двата дни и си обещахме до нови срещи. Умишлено си оставихме още места, на които да ни заведат.

Пътьом се отбихме, за да се насладим на величието и мащабите на 700 годишния кичест габър при село Турия. Той e единствен на Балканите!

Предстоеше ни две нощувки в хижа Малка Бузлуджа, където хижара ни посрещна с отворени обятия и ни изненада с вкусни ястия.

Следващите два дни, под грижите на Атанас Балкански от туристическо дружество „ Орлово гнездо“, гр. Казанлък отпътувахме за Долината на тракийските царе. Това е второто наименование на красивата Казанлъшка долина. Тук се намират най-многобройните тракийски могили с разкрити гробници. Ние посетихме Казанлъшката и Голяма Косматка. Насладихме се на добре подържания град с красивите градинки, музей, усмихнати хора. Мегалитът над Бузовград, място свързано с траките и техният култ към слънцето ни впечатли много.

На 24 май, най – българският празник за нас започна с изкачването на връх Шипка. На специален ден е най – добре да си на специално място. Такава беше и идеята на туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил, когато организира пътуването. С песни и развени знамена групата изкачи стъпалата и се полюбува на гледките и многото история. Чувствата, които се надигат у всеки, когато си там са преклонение и възхищение към героизма на героите и уникалните способностите на природата и приказния рай, който е създаден тук, на земята.

Разходка при красивия язовир Копринка, беше мястото, където приключи нашето четиридневно пътешествие.

Едва ли на друго място по света има такова съчетание и разнообразие от планини, равнини и реки, забележителности, събрани на едно място и изпълнени с толкова много природна красота, както в България. Наше човешко задължение е да опазим мястото, където живеем, и за тези, които идват след нас!!!

Специална благодарност от всички туристи за съдействието за реализирането на тази незабравима екскурзия - Радню Шопов, ръководител на туристическия център, зам. кмета – Иван Тачев, Станка Матева от Брезово, Атанас Балкански от Казанлък и разбира се към Ваня от Стара Загора – секретар на дружеството, която ни ги препоръча.

„Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в този край. Привлича като магнит, така че когато си тръгвате ви остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора. Когато отидете в Сърнена Средна гора и по специално община Брезово мислите, че сте дошли на края на света! Защото не е пренаселено, защото изобилства от девствена красота и история. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците и езика на птиците, знаците от траките... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.

В края на нашето приключение се почувствахме не изморени, а напротив – заредени с енергия от приятните емоции.

Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил