Екскурзионно пътуване през август в Пирин

"С деца на ... Пирин" - така определи темата на своя разказ Любомир Младенов – планински водач към ТД „Осогово“ Кюстендил.
Ето:

"17 август 2024 година рано сутринта около 7.00 часа групата за екскурзионното летуване в Пирин с ТД „Осогово”, град Кюстендил се качваше в автобуса на обичайното място – паркинга зад Театъра. Тази година не бяхме само обичайните заподозрени, а и нови ентусиасти – 4 семейства, с общо 7 деца. С тази детска група си е предизвикателство да изминем маршрута в една от любимите ни планини, а именно: х.Попови ливади – х.Малина – х.Пирин – х.Беговица – х.Яне Сандански на Попина лъка.
След по – малко от 4 часа път вече бяхме пред хижа „Попови ливади”, похапнахме нещо за обяд, настанихме се и желаещите тръгнахме към връх Ореляк – 2099 мнв, на около 2 часа път в посока от хижата. Бързо набирахме височина по преките пътеки към върха, но утре с раниците трябваше да вървим по пътя. Май ще приемем предложението на Митко – хижаря, да ни ги откара срещу заплащане до хижа „Малина”, че за първи преход е доста път и доста тежко.
Стигнахме до върха с ретранслатора на него (вр. Ореляк), насладихме се на чудната панорама във всички посоки и бързо поехме обратно, че дъждът идваше. Понастигна ни, когато бяхме близо до хижата и мокренето не ни се размина. Тъкмо да тестваме дъждобраните, че в прогнозата за близките дни дъждът присъстваше доста често.
Вечерта премина без изненади – вкусна вечеря, приготвена от хижарите, пийване – кой каквото предпочита и запазената ни марка – песни с китарата.
На сутринта закусихме, повечето оставихме раниците в джипката на хижаря и тръгнахме по маркировката. Най – малкият участник Румен поведе групата и за да изглежда като истински водач му дадохме и свирка. В групата си имаме и фотограф, който като чичо Манчо, веселяшкия герой на Георги Парцалев, се грижеше всичко важно да бъде заснето. Пък и лентата никога не му свършваше :). На няколко пъти през дългия преход се опитваше да завали, но по-скоро правехме упражнението сложи, свали дъждобран. И така – почти 9 часа докато стигнем до хижа Малина. Накрая поразкъсахме групата, но и това се случва понякога.
Настаняване, вечеря, гайда и китара около огъня...
На 19 август се оказа нещо като разходка до хижа Пирин. Около 2,5 часа спокойно ходене и стигнахме. Изключително впечатлени останахме от хижа „Трите реки”, която е в непосредствена близост. Красиво, подредено, чисто и всичко пипнато с вкус. На хижа „Пирин” по друг начин стоят нещата, но най-важното е налице – баня, храна и легла. Няколко ентусиасти отидохме до връх Зъбът (2688 мнв) за 5 – 6 часа в двете посоки, хей така - за спорта и за красотата.
На другия ден тръгнахме рано, че прогнозата беше за дъжд с грамотевици около обяд. Предишната вечер бяхме договорили извозване на раниците до хижа Беговица и преди да поемем по стръмното ги натоварихме в джипката. Бързо набирахме височина към „Солището”, но и денивелацията си я биваше – малко повече от 800 метра положителна. Дъждът започна по – рано от очакваното. Появиха се и гръмотевиците, но все още бяха далеч. Превалихме Солището и започнахме спускането към долината на река Беговица. Дъждът на около час преди да стигнем хижата стана брутален и тогава си помислих: „Какъв късмет, че не сме с раници.” Човек когато губи (20 лева на раница) не знае какво печели (може би спестени травми и неприятни преживявания). Чисто мокри се озовахме в хижа Беговица. След малко пристигнаха и сухите ни раници. Настаняване, горещ душ и топъл чай ни бяха следващите занимания, не задължително в тази последователност. Хижата отвън заприлича на пъстра панаирджийска шатра – от тераси и прозорци жизнерадостно се подаваха дъждобрани, грейки и какво ли не за сушене. Оцеляхме! После игра на карти, вечеря с питие, сладки приказки и песни – за лека нощ.
На сутринта закуска и лежерно поехме към хижа Яне Сандански. Минахме по пътя през местността „Туричка черква”, за да видим язовира – горен изравнител на каскада Санданска Бистрица. По пътя отстрани често се откриваше гледка към връх Синаница. Красота! Такава преживяхме и при водопада на Попина лъка. Останалото е за историята – настатяване, хранене и възторг от поведението на децата. На най – малкия, Румен подарих свирката, която носи гордо и отговорно 5 дни и му казах, че когато му се стори, че часът в училище става дълъг, може да свирне и да каже: „Край на часа!”. Не зная дали се вслуша сериозно в съвета ми. Времето ще покаже.
Прощална вечер с китарен концерт до късно и така...
На сутринта закуска, автобус и обратния път към дома...
Отново беше незабравимо!

Пирине, обичаме те!

До следващия път, когато с порасналите деца се надявам отново да сме заедно!"