В гънките на Огражден планина в село Долене

Не е за вярване, че в България, буквално насред нищото, съществува подобно място!
През май 2026 година две групи от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил се отправиха именно към селото мечта. С каменни къщи и дувари, с водни каскади, с окосена трева и много, много цветя. Единственото, което му липсва може би са … жителите. Защото тук, постоянното население е около 10-на души, предимно възрастни жени. Останалите са приходящи – или работници, които садят, прекопават и поливат зелените площи.
Разположено е живописно в по-високата част на Огражден – една от най-дивите и малко изследвани от туристите планини в България. Нейният първенец – вр. Огражденец (1747,6 м. ) се намира в РСеверна Македония, а най-високият връх на планината на българска територия е вр. Билска чука (1644 м). Самото село се намира на 700 м. надморска височина.
Екскурзоводът ни разказа, че през 2018 г. предприемача, който е родом от Долене се захваща с облагородяването на Долене с идеята да го събуди за нов живот. За целта ангажира хора от съседните населени места, които да възстановят част от къщите и да създадат атрактивен ландшафт.
Всичко в с. Долене е направено с усет и вкус, за да e красиво, за да радва хората. Част от къщите са рухнали, но тук-там зидовете им са укрепени. Други къщи пък са реставрирани напълно, но повечето са необитаеми. Изградени са от кирпич, камък, дърво и слама. Зелените площи са оформени професионално. Хиляди са цветята -хризантеми, мушката, теменужки и други градински цветя, засадени между зидовете. Модерна напоителна система осигурява капково напояване на цветята. Алеите са добре поддържани с дървените пейки и мостчета, изкуствените водоскоци и фонтани.

За храмът „Успение Богородично“, който е паметник на културата, създаден 1873 г. и неговата история, символите и мистичната икона е интересно да се потопите в атмосферата и на място всеки да усети своето усещане.
Разказаха ни, че с. Долене е основано през 1570 г. Преди това се намирало на 3 км оттук. Ала чумата пристига и опустошава целия район. Оцелелите от набезите на неканената гостенка се преселват на отсрещния хълм, за да основат днешното село. През периода 16-19 век Долене се славело със своя панаир – един от най-големите в европейските земи на Османската империя. За него споменава и пътешественикът Евлия Челеби. На панаира можело да се намери от пиле мляко, и дори се носят слухове, че продавали … роби. В най-добрите му години, Долене наброявало около 3 500 жители. В средата на 19 век в селото е построено училище с около 30-на ученика и един учител.

 Сега са построени разкошни „Каменни градини“, „Къщата на Селското стопанство“, „Папрата“, „Къщата на билките“, „Къщата на люлката“, Панорамата.
Предстой реновирането на още много интересни обекти и събития, които ще се случат на това мистично място. Място осеяно с много любов и топлина, цветя, красиви гледки и най- вече истински хора. Хора, които умеят да те посрещнат, обгрижат и изпратят с внимание.

Село Долене е място, което е като магнит и винаги те кара хората да се връщат отново и отново.

Автор: Силвия Михова – секретар ТД „Осогово“ Кюстендил